Първа стъпка: ученическо самоуправление

[av_heading heading=’Първа стъпка: ученическо самоуправление’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mm4fc’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Ученическо самоуправление – Що е то?

  • Ученическото самоуправление е всяка форма на участие и организиране на събития от страна на ученици, най- често в училище. То се осъществява чрез ученически структури, като в България те са разделени формално на 4 групи.
    Формите на ученическо самоуправление в България са на няколко нива: Паралелка, Клас, Училище и на Национално –
    Съветът на децата (консултативен орган към председателя на ДАЗД)

    Защо има смисъл да участваш в ученическото самоуправление?
  • Много е просто, със свободата да се организират и насочват самостоятелно към проблеми от битието им, учениците развиват социалните си умения, работата в екип, лидерските си качества и най-важно – личната отговорност.
    То им дава възможността да бъдат разпознавани като активна и движеща част от образователният процес и система. Това води до осъзнаване на принципите и правилата  в тяхното малко общество и ги прави будни към промените, които пряко ги засягат. Като главна заинтересована страна в процесите на вземане на решения, това ги прави обективни и ги стимулира да развиват средата си, а не да я разрушават.
  • Ученическото самоуправление стимулира самоинициативността на учениците. Прави ги гъвкави и готови за живота след училище – познават механизмите за участие. Ученическото самоуправление е, това което позволява да се “законотворства” в дадената училищна общност.
    Какви възможности и отговорности дава участието в ученически съвет?

    • По закон, представителите в ученическият съвет имат правото на съвещателен глас в работата на обществения съвет на училищата. – Глава 14 “Обществени съвети”, чл. 267, Закон за предучилищното и училищното образование
    • Може да участват в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в т. ч. училищния учебен план. – Раздел 1, чл 171, т. 11, Закон за предучилищното и училищното образование
    • Прави предложения пред директора и педагогическия съвет относно начините на упражняване на правата на учениците;
    • Мотивира учениците да участват активно в процеса на вземане на решения, касаещи училищния живот и ученическата общност;
    • Участва в изработването на правилника на училището;
    • Посредничи в разрешаването на възникнали проблеми, свързани с организацията и протичането на учебния процес или на извънкласните дейности;
    • Подпомага провеждането на дейностите на паралелките, класовете и общоучилищните изяви;
    • Работи по проекти съвместно с другите ученици, учителите, училищното ръководство и родителите  

Има ли нормативна уредба за ученическите съвети?

 Краткият отговор: Да, има!

Защо е първа стъпка?

  • Когато един ученик се включва активно в неговото училище и желае да следва примерът на дейните и мотивирани негови приятели,  да развива знанията си като гражданин и участник в доброволното неформално и самостоятелно образование – това е първата стъпка към самостоятелното решение да поеме отговорност, това е първата стъпка към изграждането му като ангажиран представител на обществото и двигател на промяната в средата около него.  

[/av_textblock]

Защо е важно Гражданското Образование ?

[av_heading heading=’Защо е важно Гражданското Образование ?’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6movcz’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Една от основните цели на Фондация „сМисъл“ е развитието на критичното и аналитичното мислене в младите хора.

Първа и главна стъпка е Гражданското образование и неговите разновидности.

Какво е „Гражданско Образование“ ?

Този термин е употребяван надълго и нашироко,  използван е от различни общности и държави да опишат базовите знания нужни за пълноправно и активно участие в политическия,икономическия и дори правния процес спрямо хората с институциите, държавността и околността. Този термин преди всичко трябва да бъде имплементиран в образователната система, която трябва да ангажира от своя страна правилното oбучение към учителите и да бъде преведен в лесносмилаем предмет за ученици и студенти.

Всяка една общност приоритизира различни знания спрямо нуждите си, например – гражданското образование се определя в доклад на „Евридика“ под егидатата на ЕК като средство за избягване и предотвратяване на радикализирането на младите хора.

Има ли такова в България и какви трябва да са нашите приоритети ?

Краткият отговор на въпросът е да,има.

Има проект който предстои да бъде реализиран, фокусиран във въвеждането на учениците от 11-12 клас към нови понятия, права и задължения. Отскоро този проект е обновен да включва и икономическа терминология, която преминава през държавен бюджет, трудови и социални процеси в ЕС, същността на Пазарната икономика и нейните функции и други важни знания.

Всичко това е нужно, но според нас липсват ключови аспекти и приоритети като лична финансова отговорност, данъчна система, пенсионна система, политически системи и идеологии, договори, медиите (социалните и традиционните) и свободата на словото и други. Като вземем предвид обема на проекта, дори без да добавяме нашите предложения – всички тези неща ще бъдат засегнати косвено с отделените 31 учебни часа на година.

Защо ни е нужно ?

Създаването на базова правна, политическа и икономичека грамотност дава основата на едно силно и образовано Гражданско Общество, което знае как, кога и  защо се провеждат националните,глобалните процеси и се старае да бъде активен участник и да работи за подобрения не само за себе си, а и за общността.

Колкото по-въведен е един човек в социалните процеси, толкова по-ангажиран е към своите права и тези на приятелите, съседитe,сънародниците си и отстранява парализиращата апатия на конформизмът.
[/av_textblock]