Младежка работа срещу Евроскептицизъм


В периода 7-16 септември в Яш, Румъния се проведе семинар посветен на Младежката работа и Евроскептицизма. Представители на събитието бяха 9 държави – България, Румъния, Испания, Словения, Турция, Гърция, Италия, Северна Македония, Хърватия. Събитието бе организирано от Каста Морели.

Фокус на събитието беше споделяне на причини защо и как евроскептицизма се проявява и неговото влияние на взаимоотношенията между различните националности. Беше открит сходен проблем между всички и това са фалшивите новини и изопачаването на исторически факти за наслагване на напрежение между различни народи и разделение на общности. 

Във връзка с това участниците бяха разделени на няколко работни групи, за да могат да намерят решения на отбелязаните проблеми. Относно фалшивите новини и различните исторически факти, които се разпространяват се сложиха основни стратегии, за да се намали вероятността за прочитане на манипулирана информация.

Това са: 

  1. Проверяване на конкретна информация от поне 3 източника, като един от които да е хартиен носител на местна медия, която е предала факти от случилото се. 
  1. Комуникация с представители от даден регион за сверяване на събитията и пречупване на предразсъдъците спрямо определена националност.
  1. Участие в Еразъм програми за разширяване на мирогледа у участниците, за да се подсигури по- добро разбиране и приемственост на различия относно културата и историята учена в образователни институции. 

Променената обстановка поради COVID-19, се отбеляза ръстът в менталните заболявания и разстройства у младите хора.  Поради това една от работните групи концентрира работата си върху разработване на Еразъм проект, който да подпомогне младежите в тази насока. 

Обърнато беше внимание на новата програма Еразъм+ 2021 – 2027 година, която се фокусира повече върху изграждане на капацитет и даване на повече възможности за развитие на новосъздадени неправителствени организации. Ако имате организация и идея какво искате да правите във вашата местна общност, заедно с партньори от други държави, процедурата по кандидатстване e отворена. 

Друга тема, която беше повдигната беше правилното използване на медиите било то офлайн или онлайн и тяхното влияние върху обществото. Отбелязана беше нуждата на младежките организации да придобият повече знания и опит в създаването на материали за медиите: клипове, постери, статии и радио записи. Поради това участниците в семинара бяха разделени по групи, в които работиха използвайки методът K.I.S.S. – Keep It Short and Simple за създаване на по-горе посочените материали.  Добри ресурси, които можете да погледнете във връзка с алгоритмите на медиите за когнитивно хакване на хората, са този документален филм “The social dilemma” – тук и този кратък клип с информация за методологията на работа, на социалните мрежи. 

Консултативен съвет за младежта към Съвета на Европа

[av_heading heading=’Консултативен съвет за младежта към Съвета на Европа’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kolklt0a’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]

Тази структура е съвещателен орган към Съвета на Европа, която подпомага работата на Съвета по въпроси свързани с младите хора. Също така консултира вземащите решения относно необходимостта от промени в стратегии и възможности за развитие за младежите. 

Консултативният съвет оперира в страните членки на Съвета и се състои от 30 члена. 20 от тях са избрани от организациите членове на Европейски младежки форум – ЕМФ, а останалите 10 се избират чрез отворена платформа за кандидатстване на Съвета на Европа. Тези 20 на ЕМФ се разделят на 7 излизащи от Националните младежки съвети и 13 от Международните младежки неправителствени организации, като Международната награда на Херцога на Единбург.

Горди сме да споделим, че Никол Първанова – учредител и председател на “сМисъл”, бе избрана за този орган, като това я прави първият българин в нашата история, който влиза в тази структура от страна на Националните младежки съвети. 

Никол ще се фокусира върху Човешките права и младежките пространства, по конкретно кооперация със Съда по правата на човека и комисарят по Човешки права. Относно младежките пространства, тя ще подпомага водещият този приоритет в Консултативният съвет, тъй като през последните 3 години е участвала по тази тема. 2017 на националната среща “Младежки пространства” във Варна, 2018 на Младежката конференция част от Диалог на ЕС по въпросите за младежта (старо наименование – Структурен диалог). През 2018 темата успява да стане част от 11.те младежки цели под №9 Пространство и участие за всеки.

Мандатът започва 2022 и е двугодишен, като в момента тече процес по предаване на знанията и работата постигната до момента от страната на сегашните членове, към следващите такива. Първата среща на Консултативният съвет ще бъде през януари, в Страсбург където в подробности ще бъде представени подходът в комуникацията с вземащите решения и ще бъдат избрани вътрешно позициите в организацията – приоритети, по които ще се работи, председател, заместник-председатели, главни отговорници по приоритети и др. 

Пожелаваме на Никол успешен мандат и се надяваме, че младежкият сектор ще може да стане пак силен и устойчив след COVID кризата започнала 2020.
[/av_textblock]

За „Благичка“ – Историята на един млад Предприемач

[av_heading heading=’За „Благичка“‘ tag=’h3′ style=’blockquote classic-quote’ size=’3.5vw’ subheading_active=’subheading_below’ subheading_size=’20’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’11’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#d66da3′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kj1eznzg’ admin_preview_bg=“]
Историята на един млад предприемач
[/av_heading]

[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av_uid=’av-afq2v’]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-thtxb’]

По времето, когато бях учител в програмата на Заедно в час се зароди идеята ми за Благичка – кухня с кауза. Място, в което наемаме младежи в неравностойно положение, които приготвят вкусна храна с качествени и предимно български продукти, генерирайки колкото е възможно по-малко отпадък. В училище използвах силата на храната, за да спечеля доверието на моите ученици. Скоро след това те ме насърчиха да създам страница във Facebook, за да покажа какво готвя. След не много време започнаха и поръчките. А година по-късно, отново с част от учениците си, отворих и първото физическо място на кухнята. От тогава до сега над 10 младежи работиха в кухнята, част от тях се реализираха по-късно и на мечтани позиции. Тук е мястото да кажа, че визията ми за всеки младеж, който влиза в кухнята, е да прекара в нея около 1 година по време, на която да натрупа опит, пари, и най-вече умения, които да му служат в живота.
Причината за създаването на “Благичка” преди 4 години бе заблудата, с която се сблъсквах постоянно като доброволец и учител – а именно, че от тези хора не става нищо и че те не могат да бъдат ефективни служители. Истината, която съм видяла до момента, е точно обратната и съм изключително щастлива, че днес ресторантът дава работа на такива младежи. Те са прекрасни, вършат отлично работата си и се развиват всеки ден.

В ресторанта в момента работят двама глухи младежи – Марио и Сашко, една млада дама, която е управителят на заведението – Дани – тя е на 20, а стана управител още на 18, и аз. Ние сме като едно семейство, подкрепяме се и си помагаме. Към настоящия момент заведението се управлява от тях тримата. Аз почти не прекарвам време там, а ако го правя то обикновено хапвам и планираме предстоящ кетъринг и събитие.

Ресторантът няма бизнес план в  класическия формат. Всичко е  в главата ми – знам какво искам  и как го искам. Нямам нужда  да разписвам. Не се и страхувам дали ще се получи или не. За отварянето му  бяха необходими 60 хил. лв.,  две трети от които идват от  печалбата на кетъринг компанията и онлайн магазина, които съществуват преди това. Когато парите започнаха да  свършват, потърсих подкрепа  от IKEA, които безвъзмездно  обзаведоха цялата търговска  част на ресторанта и осигуриха посудата в кухнята.  Останалите пари изкарвахме  в процеса на готвене и обслужване на клиентите. С тях  допълвахме липсващите неща.

Основната дейност винаги е бил кетърингът  за корпоративни клиенти.  Ресторантът е естествено  продължение на тази дейност,  а по време на извънредното  положение ролята му за целия бизнес се оказва решаваща. След обявяването му на 13  март всичко се случи изключително бързо – събитията,  за които имаме ангажимент, са  отменени, а всичките поръчки за кетъринг анулирани. Така започнахме да предлагаме  доставки по домовете. Използвам най-вече реклама във Facebook.

Създаването на подобен бизнес не е лесно. Държавните регулации в  България пречат.  Затова са малко и бизнесите у  нас, които искат да приложат  100% от принципите на нулевия отпадък или от наемането на младежи в неравностойно положение. От друга страна обаче няма по-сладко за мен да управлявам собствен бизнес и да знам, че всичко, което правя, го правя, защото сама съм решила и най-важното – харесва ми. Обичам ежедневието си, обичам и това да работя 24/7, колкото и шантаво да звучи. За 7те години, откакто развивам собствени проекти, осъзнах, че редом с тях съм развила най-вече себе си като човек, професионалист и предприемач.

Бързите решения в критични ситуации, съчетани с увереността, че мога да се справя, са ключът към успеха ми  в момента. В личен план разбрах,  че се справям все по-добре с промените и успявам да извлека  ползи от тях. А за ресторанта – че  екипът му е най-способният и най-правилният, който бих могла да имам.

[/av_textblock]

Журналистиката като изкуство

[av_heading heading=’Журналистиката като изкуство’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-ki7gh127′ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Доколко най-висшите опити да бъде представена правдиво
реалността не могат да бъдат считани за изкуство само по себе
си?

Що е изкуство? И що е журналистика?

За същината на изкуството със сигурност може да се каже, че никога не е имало, ако и
може да има ясна дефиниция за неговата същност. Почти няма велик ум, който да не се е
опитвал да обхване и ясно назове – какво всъщност представляват творбите и страстта
на човек да изразява себе си, своя дух и креативност. Цял един клон на Философията –
Естетиката се опитва да обясни самата същност и проблемите на изкуството.

Представите за изкуството
От античността Аристотел и Платон имат най-солидно влияние до наши дни за
същността на изкуството. Поетиката на Аристотел е и до наши дни основополагаща книга
в драматургията и в нея той разделя изкуствата като произтичащ от музите и водени от
желанието за имитация – като настрана от поезията и литературните изкуства, епична
поезия, трагедия, комедия, дитирамби (вид религиозна музика). Според него изкуството е
опит да се обхванат универсалните истини в индивидуалните случаи на човешкото битие.
За Платон обаче тази имитативност няма нищо впечатляващо – за човека, за който
животът е имитация на вечните форми и идеали, копието на самото копие е само
допълнително отдалечаване от истината.
Бърк през 18-ти век в Англия забърква “Философско изследване на произхода на нашите
идеи за възвишеното и красивото”, труд, който ще има влияние върху развитието на
изкуството и философията в следващите няколко века и ще даде тласък на
просвещението и романтизма. В него той разделя възвишеното от красивото – в остър
контраст от античната философия. За него красивото е това, което прекрасно, утоляващо
и наслаждаващо сетивата, а възвишеното – една доста нова концепция, която е била
малко позната на древния свят. Възвишеното за Бърк е това, което някой може да наблюдава в мащабна буря в океана или гледката от много висока планина. Пред такава
гледка човек е смален, може би дори леко унизен, в контраст с обслужването на
ежедневието и дребните си нужди.

Някои представи за журналистиката
Журналистиката на пръв поглед не се занимава нито с естетическото, нито с
възвишеното. Тя не е и родена просто от самостоятелния креативен гений, дори напротив
– за разлика от всички изкуства, може би с изключение на най-модерните – като киното
например, тя е изцяло родена от технологиите – от книгопечатането през 15-ти век, до
телеграфа и интернет на 19-ти и 20-ти век.
Нейната основна функция е да предава информация, да забавлява. В повечето случаи тя
е обвързана с нуждата от печалба и дори в защитаването на много строги интереси или
идеологически рамки.
Но нима същото не може да се каже за почти всяко едно изкуство? Достоевски не пише
своите романи просто от желание да се изразява, той буквално оцелява с тях. “Играч на
рулетка” е продиктувана от него на младата му съпруга Ана Григориевна за 26 дни с
целта да спаси правата върху другите си книги от издателя. Айзенщайн посвещава
делото на живота си в монтажа за да защити справедливо пролятата кръв на
революцията. А религиозното изкуство, което в 5 етажна европейска галерия със
сигурност ще заеме поне 3 от тях, дори няма нужда да споделям повече.
И какво може да се каже за съвремието, когато идеологията е толкова просмукана в
постмодернизма, че творба, която не шокира за екологичната, сексуална и политическа
катастрофа и тирания на човечеството трудно може дори да се класира за изкуство?
На пръв поглед журналистиката е по-близо до науката или дори занаятчийството. Tя
силно обвързана с просвещенския идеал и изповядва емпиричната истина. Поне на
теория разследващата журналистика или журналистическото проучване или много трудно
се различават от научното – то използва емпирични методи за събиране на
информацията, внимателно наблюдение, ползване на разнообразни източници на
информация и скептицизъм за формирането и доказването на хипотеза.

Публицистиката и нейната същност
Но приликите спират до тук. Подобно на изкуството публицистиката се влияе силно от
индивидуалната муза. Тя може да е креативна, творческа, строго индивидуална. Труман
Капоти с „Хладнокръвно“ – книга, която документално разкрива жестоко убийство в
американските щати, по неговите собствени думи се категоризира като “нехудожествен роман” – творба, вървяща по тънката линия между журналистика и художествена проза,
където много други силни примери като “Айхман в Йерусалим” на Хана Аренд.
Фотожурналистиката повече от всичко е добър пример за създаване на творби, които в
най-пълна степен могат да задоволяват сетивата и да носят естетическо удоволствие.
„Целувката“ от 1946 между моряк и медицинска сестра, Афганистанското момиче на
National Geographic или Мерилин Монро с бяла рокля преминаваща над шахта в Ню Йорк
– това не са просто банални примери на популярната култура, това са естетически
върхове на фотожурналистиката.

Дори когато тя не е задължително най-приветлива за сетивата, историите, които е
способна да разказва имат естетически качества, които могат да привлекат вниманието
на милиони, да спрат или да започнат войни. „Tank man“ на Тянанмън 1989, издигането на американския флаг над Иво Джима, катастрофата на Хинднбург, 11-ти септември,
дори военни престъпления са станали нарицателни с невероятно заснените си кадри.

И тук може би стигаме до най-важната функция на журналистиката като изкуство в наши
дни. Въпреки, че преобладаващият сантимент в наши дни към новините да е, че те са
“твърде негативни”, в това всъщност съвременната култура по изключително любопитен
начин се приближава до класическата. За древните гърци трагедията е била
изключително ценен жанр, който е възпитавал нужното смирение и осъзнаване на
възможностите на човешките хюбрис да носи разрушение – или на човешката
невъзможност да преодолее сили отвъд всякакъв контрол и разбиране.

С оттеглянето на религията в повечето от развитите индустриални общества, нуждата от
възвишеното – по смисъла на Бърк до някаква степен може да се каже, че се замества
именно от журналистиката. Това е именно жанрът, който в най-голяма степен е способен
да разкрива истини, които надминават всякакво разбиране – икономически катаклизми,
политически превратности, екологични катастрофи. И с това си постижение съвременната
публицистика най-пълно се доближава до това да бъде изкуство – копие на копието,
подобно на обектив към живия живот.
[/av_textblock]

Гражданската активност в България – през погледа на младите роми/ ромската общност

[av_heading heading=’Гражданската активност в България – през погледа на младите роми/ ромската общност.’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#504482′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-khc5m18r’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-khc5uhmq’ admin_preview_bg=“]
Обичайно въпросите свързани с ромската общност биват подминавани или дискутирани само в негативен аспект. А за граждански активните млади хора от тази общност, още по – малко се говори.  

Извън стереотипите и познатите теми в медиийното прострастранство, съществуват активни млади хора, които допринасят в общностите си и в обществото. Тези млади хора са във всяка една сфера в обществото ни. Някои от тях остават невидими, а други познати само в своя си балон от хора и организации.

Остават невидими, поради две причини. Първата, наслагваните в обществото, с години, стереотипи и реч на омраза. Вследвие на което е много по-лесно фокусът да бъде насочен върху негативните примери на дадената общност. Въпреки, че такива съществуват във всяка общност. 

Втората причина е изборът да скрият ромската си принадлежност. Има роми, които не желаят да се идентифицират с ромската общност и крият своя етнически произход. Много вероятно е да познавате човек, във вашият социален кръг, който просто не заявава ромския си произход. За съжаление мотивите на тези хора, са породени от първата причина. Трудно е да се изправиш пред стеротипите и негативизма в обществото.

За щастие, има много млади хора, които не се срамуват от идентичността си и се осмеляват да променят нагласи и стереотипи. Такъв човек е и Евелина Димитрова от село Галиче, момиче, което инициира основаването на сдружение, което да работи в полза на гражданите, в селото, в което тя живее. Сдружение „Роден двор“ се създава с цел да развива културна и младежка дейност в селото, ангажирайки местната общност.

Гражданският принос на младите и активни роми, най-често се случва в неправителствените организации. Те са основният двигател, който помага и потдиква младите хора, да бъдат активни, не само в общностите си, но и в обществото.

Една от тези организации е „Сдружение Ларго“. Намира се в ромския квартал на град Кюстендил. Към дружението са ангажирани  ромски младежи, които помагат  за развитието на гражданите в от квартала и на своите връстници.

Едно е сигурно – младите роми са част от обществото и ще стават все по-видими. В ромската общност има активни млади хора, но липсват национални политики за включване и активизиране на младите хора, които могат да променят общностите си и да бъдат примери за подражание. 

Ромската общност в България няма адекватно политическо представителство. Няма и младежки ромски организации, които да насърчават младежкото участие в политическата среда. Надявам се, че тепърва предстои да  видим  и политическите активни млади хора.

Единствената платформа, която стимулира младежкото участие, ангажирайки младите роми е „Постоянна ромска конференция“, които активно работят с ромската общност в редица градове, като фокус им е създаването на капацитет от активни млади хора. Имат инициативи за стимулиране гласуването сред младите хора, заемането на позии по определени въпроси, инициирането на петиции по въпроси, касаещи ромската общност и консолидирането на общността в едно общо ромско движение.

Това, което може да се направи, за да се осигури по-добра среда за разивитие и комуникация между различните общности е взаимното подкрепяне и общите дейности. Затова трябва коопериране между различните организии в България. Това води до познаване едни други, до повече видимост и до осъзнаване на проблемите на другия.

Да работиш с фокус само на едно място не е нещо лошо, но в някакъв момент трябва да се излезе извън този балон. Преди няколко години самата аз се осмелих да изляза извън „ромския балон“ и това е едно от най- добрите решения, които съм взимала. Осъзнах, че различните общности, по между си,  не се познаваме  и не си комуникираме достатъчно. А има какво да научим едни от други. 

Много ми се иска да се научим да си общуваме по между си. Общуване – във всеки смисъл на думата. Така се разбира за общите ценности и се градят общи. Така ще се научимда говорим за проблемите, които съществуват и да намираме решенията заедно. 
[/av_textblock]

Историята на дебатите в България

[av_heading heading=’Историята на дебатите в България’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mivar’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Политическите дебати са едни от най-важните инструменти за ефективна демокрация. Популярни още от времето на Древна Елада, те помагат на зрителя да направи по-информиран избор относно политическото бъдеще на една страната. Те насърчават и кандидатите да се съсредоточат върху ключови въпроси за гласоподавателите, както и върху техните проблеми и нужди. Още повече – подобен тип дискусии окуражават политическата толерантност и конструктивния диалог. Воденето на дебат помага на кандидатите да представят по-обстойно своята политическа кампания и план за действие през техния мандат. 

Интересен факт е, че воденето на такъв тип дебати спомага за намаляване на политическото напрежение. Дебатите дават шанс на политическите съперници да покажат, че въпреки различията си, те могат да се отнасят с уважение един към друг, дори и да има несъгласие по предложените от тях политики и гледни точки. Разбира се, винаги има изключения и дебатите могат да се трансформират в серия от реплики, разменени по отношение на личностните качества на говорителите, а не техните аргументи и идеи. Въпреки това дебатите дават възможността на кандидатите да се ангажират публично с разрешаването конфликти между определени политически сили и възгледи. Воденето на политически дебати показва и информира гражданите за политиките и амбициите на даден кандидат, които могат да бъдат нереалистични и/или вредни за обществото. 

По време на дебата всеки кандидат може да направи изявление, да заяви целите на политиката си и да даде обещания, които стават част от публичния архив. След като спечелилите кандидати встъпят в длъжност, гражданските групи и медиите имат правото да ги държат отговорни, като цитират техни изказвания и ги отразяват в пресата. Това е причина и дебатите да са от голямо значение за гласоподавателите. Единствено по време на дебат кандидатите се събират на едно и също място и представят причините, които доказват защо точно те са най-подходящи за съответната длъжност. В същото време избирателите имат възможността да се информират повече за политики им и да ги съпоставят директно.

В много страни като САЩ гласуващите си базират голяма част от решението на видяното по време на политическите дебати. За обществото е важно как се справят кандидатите с въпросите. Традицията на политически дебати в САЩ предпазва от опитите за манипулация на политиците, които се стремят да спечелят благоразположението на масите чрез опити за агитиране на избирателите с празни или нереалистични обещания и лична самоцел за власт. От значение са и, защото развиват критичното мислене на обществото. Политолозите смятат, че доколкото разискванията са важни от гледна точка на убеждаване, дебатът може да бъде и полезен за претендента, за когото обществеността знае по-малко или не счита за фаворит в надпреварата. В този смисъл не е случайно, че дебатите през 2016 г. в САЩ изиграха голяма роля в представянето на кандидатите и най-вече на тогавашния пионер в политическата надпревара – Доналд Тръмп.

У нас се наблюдава положително развитие на дебатите. За любителите на това изкуство се провеждат ежеседмични дебати – т. нар. „Панорама“ по БНТ. По традиция по време на избори в България не се организират политически дебати. Кандидатите за дадената позиция провеждат митинги и срещи с населението в градовете. В повечето случаи няма директен сблъсък между опоненти. Тук идва проблемът за гражданина, който трябва да направи своя избор. Когато той не може да сравни кандидатите, няма критично мислене и не е достатъчно информиран, не може да направи добър избор за себе си и обществото. Това не е случаят обаче през последните години, тъй като (вероятно по влияния на американския модел) националните телевизии провеждат политически дебати между основните опоненти. Организирайки политически дебати по време на избори се дава възможност на обществото да бъде обективно, по-добре информирано и да бъде ефективно в решаването на своите проблеми. От друга страна, дебатът предпоставя опонентите да представят своята кампания и амбиции по-обстойно. Това е причина воденето на политически дебати все по-често да се разглежда като еталон за здравословна демокрация. Гражданите разглеждат разискванията като показател за открит, прозрачен изборен процес, при който всички кандидати могат да се конкурират еднакво.

Извън сферата на политическия фронт, изкуството на дебатите се развива още по-силно. Благодарение на дейността на младежки организации като Асоциация дебати България и Фондация „Бест“ ученици и студенти из цялата страна все по-често имат възможността да участват на състезания и обучения по дебати или публични дискусии относно обществено значими проблеми. Вероятно доказателство за повдигането на качеството на дебатите е и все по-доброто представяне на Националния отбор по дебати, както достигането на български отбори до финалите на състезания в университети като Оксфорд. Поради тази причина можем да заключим, че политическите дебати, както и младежките състезателни дебати имат почва за развитие в България и следва да се подкрепят и насърчават. 

Ако статията породи интерес, може да посетите уебсайта на Асоциация дебати България и да опознаете изкуството да водиш дебат.

Линк към уебсайта: https://www.debate.bg/
[/av_textblock]

Младежки пространства: Hub-a

[av_image src=’https://smisal.eu/wp-content/uploads/2020/10/Младежки-пространства-3-300×300.png’ attachment=’507′ attachment_size=’medium’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ copyright=“ animation=’no-animation’ av_uid=’av-kgja638o’ admin_preview_bg=“][/av_image]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kghkn1nk’ admin_preview_bg=“]
Какво е Hub-a?

Едно от значенията на понятието Hub е централна част на колело, въртяща се върху или с остта, в която се събират спиците му. Опростено казано Hub се нарича централната част на кръгъл обект. Колко кратко име, а с толкова много символика. 

Инициативата за създаване на единственото по рода си отворено пространство в град Самоков, наречено „Hub-a”, е предприета от Георги Николов и започва като концепция за създаване на пространство, което акумулира идеи. Пространство, чиито живот да бъде Център на пресечни точки и интереси на младежките възгледи и творения. Пространство, в което всички младежи, с алтернативно на общото статукво мислене, да могат да формират своите реалии и създават свои артефакти. 

С какво това пространство допринася за развитието на местната общност? 

Наличието на такова място е от голямо значение както за малките населени места, така и за големите. Това е предпоставка за изграждане на общности и съвременно общество, позволяваща на младите хора да участват в събития и инициативи на местно ниво, да създават и организират такива, да прекарват свободното си време по сМислен начин, да реализират своите идеи от различен характер, да бъдат активни граждани, а защо не и участващи в решенията на местната власт за младежки политики. В същото време изграждането на такива пространства е и вид социално предприемачество, което може да се превърне в устойчив модел, което да създава социална промяна, да задълбочава разбирането на младежите за заобикалящия ги свят и да ги вдъхновява да създадат визия за това, как страстта и желанието им за реализация отговаря на самозаетостта. 

Как функционира самото пространство?

„Hub-a” започва своята дейност, чрез сътрудничество с местните институции и организиране на съвместни инициативи с тях в полза на обогатяването живота на младежките общности чрез култура и изкуство и създаване на равни възможности за младежко участие във фестивали, облагородяване на градски пространства, медийни формати, социални, образователни, екологични, спортни и благотворителни инициативи.       

Атмосферата на мястото е непринудена и приветлива, отворена за всички, както за  младежите, така и за работещите с младежи лица, подкрепяща планираните от тях дейности. По символиката на колелото, в “Hub-a” всичко се движи,  променя и адаптира според съответните нужди. Мултифункционалният дизайн е съществена част при създаването на „отворено” пространство във физически аспект,  а движението в него – битието му. 

Културният календар на “Hub-a” включва събития с разнообразен  характер и предоставя  възможност на младежите от „малкия град“  да чувстват равнопоставеност със събитийните възможности на „големия град”. Гости на „Hub-a“ са  известни музикални изпълнители и групи, съвременни артисти, спортисти, предприемачи, влогъри, експерти в различни области. 

С какво е уникално това място в сравнение с останалите младежки пространства в страната? 

В „Hub-a се” се заснема и “YouTube” предаването за алтернативни професии и музика “Groovy office”, което е своеобразен синтез на дейността му, обединяващ във видео материал културните послания към обществеността. Процесът по заснемането му е продължителен и предоставя възможност за включването на младежи в него, които желаят да развиват своите технически компетенции в областта на кинематографията и озвучаването. „Groovy office” вече е разпознаваем формат на национално ниво, с времето добива все повече популярност и почитатели и оставя във времето смисъла и апела към младите хора – да следват идеите си и да ги оживотворяват. 

А за младите хора, които са отворени да се занимават с отворени пространства, преимуществата на тази дейност са отново много спектърни. Предстои им да  развиват своите компетентности, комуникационни и организационни умения, да участват активно в обществените процеси и явления, да общуват с различни култури и субкултури, да укрепват съзидателни ценности, да развиват своята способност за взаимодействие с власти и институции и възможността да  оказват влияние върху местната реалност. 

А какъв е нормативният механизъм, чрез който да се реализират отворени младежки пространства ?

Един от най-подходящите начини е, чрез създаване или коопериране с Неправителствена организация – НПО. Към настоящия момент сферите на дейност на неправителствените организации покриват широк спектър в общественото развитие–екология и опазване на околната среда, здравеопазване, социални, икономически и образователни дейности, развитие на култура и изкуства. НПО представят интересите на гражданите по отношение на местните политики.Те имат ключово значение при идентифициране на местните нужди. Затова и постигането на устойчиво сътрудничество между НПО и местните власти, организирането на  съвместни инициативи е в полза на гражданите и води до  решаването на въпроси от значение за общността.
[/av_textblock]

[av_team_member name=’Генка Кацарска’ job=’автор’ src=“ attachment=“ attachment_size=“ image_width=“ description=’Организатор събития’ font_color=“ custom_title=“ custom_content=“ av_uid=’av-kghklrlt’ admin_preview_bg=“][/av_team_member]

Формално и неформално образование в България

[av_heading heading=’Формално и неформално образование в България’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mkvi6′ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]


Дългосрочното и дълбоко
учене включва разбиране, свързване на идеи и изграждане на връзки между предишно и ново знание, развиване на независимо и критическо мислене, както и на възможност за пренасяне на знание в нови и различни контексти. Под образование се има предвид процеса на придобиване на общи познания, развиването на умения за разсъждаване, преценка или иначе казано интелектуалната подготовка на учащия за пълноценен живот.

Общото образование е формалното образование. То се състои от йерархично структурирана и хронологично последователна образователна програма, изучавана от началното училище до университета. Формалното образование зависи от академични изследвания и разнообразие от специализирани програми и курсове, които целят цялостното професионално обучение и развитие на личността.

Допълващото образование е неформалното образование. Този тип образование обикновено се осъществява извън формалната образователна система с основна цел да развие знанията, уменията и нагласите на участниците, които са им необходими за ежедневието и/или развитието в определен тип сфера; като тип модел на учене се счита за по-гъвкав и ориентиран към нуждите, възможностите и интересите на  обучаващия се.

Табл. 1: Mодели на формално и неформално обучение 

Формално обучение Неформално обучение 
Цел 
  • Дългосрочна и обща (цялостна) цел, която една държава е длъжна да осигури на гражданите си за нормалното протичане на живота им.
  • Задължително и сертифцирано обучение в акредитирани институции.
  • Краткосрочна и специфична цел, компенсираща пропуски в целите на формалното образование.
  • Придобиване на компетенции за по-кратък период от време, без оглед на сертифицирането им. 
  • Следва търсенето на пазара и нуждите, които пропуските във формалното образование създават за гражданите. 
Времетраене 
  • Дългосрочен обучителен цикъл със задължителни и незадължителни обучителни етапи.
  • Разделено във възрастови образователни етапи 
  • Кратък обучителен цикъл с често повтарящо се краткосрочно и интензивно учене 
  • Може да бъде разпокъсано във времето и не зависи от възрастта
Съдържание
  • Стандартизирано  и концентрирано около общи за всички критерии
  • Академично
  • Нивото определя кои ще бъдат обучаемите в групата
  • Има изисквания на входа на всеки етап, определени от държавата
  • Индивидуализирано и резултатно ориентирано
  • Практическо – концентрирано около определено знание, умение или, нагласа
  • Следва интересите/нуждите/ на учащия
  • Позволява за кратко време да се възприеме голям обем знания
  • Няма изисквания за входа, освен тези поставени от обучител и обучаем.
Начин на предаване (система)
  • Институционално базирана; често изолирано от реална среда и общността; 
  • Ясна структура и в една и съща група обучаеми. 
  • Стандартизирана
  • Центирана около възможностите на учителя;
  • Използват се конкретни ресурси; 
  • Базирано на средата и общността  като ресусрси; 
  • Гъвкава и с различни случайни групи обучаеми. 
  • Следва принципи като: 
  1. Учене чрез преживяване 
  2. Обучение, базирано на ценности
  3. Групата като ресурс за учене
  4. Сигурна среда за учене
  5. Активно и доброволно участие
Контрол 
  • Външен за обучаемия (наложен) и йерархичен 
  • Съобразено с международни модели като ПИЗА.
  • Основано върху системи за акредитация на учители
  • Самоуправление и Демократичност 
  • Обратна връзка от обучаемия и общността му
  • Добровлно участие на обучаемия и обучителя
  • Верифициране на умения извън формалната система.
За кого е подходящо?
  • Всяка възраст
    • Задължително до 16г. 
  • Всяка възраст, в зависимост от нагласите от обучаемия – учене през целия живот.
    • Единствен вариант за възрастни хора, които са излезли вече от системата
Кой го доставя? 
  • Сертифицирани и институционализирани учебни заведения
  • Центрове за професионална подготовка 
  • Неправителствени организации
  • Младежки центрове (домове) и читалища
  • Несертифицирани доставчици

Как формалното и неформалното образование спомагат ученето?

Успехът в днешната глобална икономика разчита на адаптацията ни към постоянно променящата се среда. Това изисква от нас фокус върху обработката на променливите познания: намиране на информация, разбирането ѝ, размисълът върху знанията, използване на познанията в контекст и създаването на нови познания, както на нови умения и нагласи. Формалното образование залага най-вече на знания и малко на умения, но по-рядко на нагласи. Неформалното образование се случва най-вече извън институционализираните учебни заведения, придавайки на ученето цялостна (холистична и интегрирана в индивида) завършеност. 

Неформалното образование позволява да се обърне повече внимание на индивидуалните нужди на обучаемия, както и по-широко поле за практическа подготовка и доразвиване компетенциите, натрупващи се и във формална обучителна среда. То спомага за изграждането на общности по интереси, за развитието на емоционалната интелигентност и за поемането на отговорност за личностния процес на самоусъвършенстване, като изгражда нагласи в дългосрочен план. Доброволното участие, развиването на уменията за вземане на решения и изграждането на социални връзки води до повишаване на самочувствието на участниците, а от там и тяхното цялостно образователно представяне. 

Нужда от легална рамка

България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците до 15г. на международния тест PISA, проведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Проследявайки последните данни от PISA за България, можем да достигнем до извода, че в България имаме нужда, освен от подобряване на политиките, развиващи формалното образование, така и  от сертификация на неформалното образование, което в комбинация с формалното да доведе до по-грамотно, по-развито и по-успешно общество. Не на последно място, трябва да се обърне внимание на доставчиците на неформално образование – тяхната професионална подготовка и възможности за предоставяне на качествена услуга, защото в момента подобна регулация не съществува. 
[/av_textblock]

Първа стъпка: ученическо самоуправление

[av_heading heading=’Първа стъпка: ученическо самоуправление’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mm4fc’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Ученическо самоуправление – Що е то?

  • Ученическото самоуправление е всяка форма на участие и организиране на събития от страна на ученици, най- често в училище. То се осъществява чрез ученически структури, като в България те са разделени формално на 4 групи.
    Формите на ученическо самоуправление в България са на няколко нива: Паралелка, Клас, Училище и на Национално –
    Съветът на децата (консултативен орган към председателя на ДАЗД)

    Защо има смисъл да участваш в ученическото самоуправление?
  • Много е просто, със свободата да се организират и насочват самостоятелно към проблеми от битието им, учениците развиват социалните си умения, работата в екип, лидерските си качества и най-важно – личната отговорност.
    То им дава възможността да бъдат разпознавани като активна и движеща част от образователният процес и система. Това води до осъзнаване на принципите и правилата  в тяхното малко общество и ги прави будни към промените, които пряко ги засягат. Като главна заинтересована страна в процесите на вземане на решения, това ги прави обективни и ги стимулира да развиват средата си, а не да я разрушават.
  • Ученическото самоуправление стимулира самоинициативността на учениците. Прави ги гъвкави и готови за живота след училище – познават механизмите за участие. Ученическото самоуправление е, това което позволява да се “законотворства” в дадената училищна общност.
    Какви възможности и отговорности дава участието в ученически съвет?

    • По закон, представителите в ученическият съвет имат правото на съвещателен глас в работата на обществения съвет на училищата. – Глава 14 “Обществени съвети”, чл. 267, Закон за предучилищното и училищното образование
    • Може да участват в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в т. ч. училищния учебен план. – Раздел 1, чл 171, т. 11, Закон за предучилищното и училищното образование
    • Прави предложения пред директора и педагогическия съвет относно начините на упражняване на правата на учениците;
    • Мотивира учениците да участват активно в процеса на вземане на решения, касаещи училищния живот и ученическата общност;
    • Участва в изработването на правилника на училището;
    • Посредничи в разрешаването на възникнали проблеми, свързани с организацията и протичането на учебния процес или на извънкласните дейности;
    • Подпомага провеждането на дейностите на паралелките, класовете и общоучилищните изяви;
    • Работи по проекти съвместно с другите ученици, учителите, училищното ръководство и родителите  

Има ли нормативна уредба за ученическите съвети?

 Краткият отговор: Да, има!

Защо е първа стъпка?

  • Когато един ученик се включва активно в неговото училище и желае да следва примерът на дейните и мотивирани негови приятели,  да развива знанията си като гражданин и участник в доброволното неформално и самостоятелно образование – това е първата стъпка към самостоятелното решение да поеме отговорност, това е първата стъпка към изграждането му като ангажиран представител на обществото и двигател на промяната в средата около него.  

[/av_textblock]