Новини

Публикувано на

Формално и неформално образование в България

[av_heading heading=’Формално и неформално образование в България’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mkvi6′ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]


Дългосрочното и дълбоко учене включва разбиране, свързване на идеи и изграждане на връзки между предишно и ново знание, развиване на независимо и критическо мислене, както и на възможност за пренасяне на знание в нови и различни контексти. Под образование се има предвид процеса на придобиване на общи познания, развиването на умения за разсъждаване, преценка или иначе казано интелектуалната подготовка на учащия за пълноценен живот.

Общото образование е формалното образование. То се състои от йерархично структурирана и хронологично последователна образователна програма, изучавана от началното училище до университета. Формалното образование зависи от академични изследвания и разнообразие от специализирани програми и курсове, които целят цялостното професионално обучение и развитие на личността.

Допълващото образование е неформалното образование. Този тип образование обикновено се осъществява извън формалната образователна система с основна цел да развие знанията, уменията и нагласите на участниците, които са им необходими за ежедневието и/или развитието в определен тип сфера; като тип модел на учене се счита за по-гъвкав и ориентиран към нуждите, възможностите и интересите на  обучаващия се.

Табл. 1: Mодели на формално и неформално обучение 

Формално обучение Неформално обучение 
Цел 
  • Дългосрочна и обща (цялостна) цел, която една държава е длъжна да осигури на гражданите си за нормалното протичане на живота им.
  • Задължително и сертифцирано обучение в акредитирани институции.
  • Краткосрочна и специфична цел, компенсираща пропуски в целите на формалното образование.
  • Придобиване на компетенции за по-кратък период от време, без оглед на сертифицирането им. 
  • Следва търсенето на пазара и нуждите, които пропуските във формалното образование създават за гражданите. 
Времетраене 
  • Дългосрочен обучителен цикъл със задължителни и незадължителни обучителни етапи.
  • Разделено във възрастови образователни етапи 
  • Кратък обучителен цикъл с често повтарящо се краткосрочно и интензивно учене 
  • Може да бъде разпокъсано във времето и не зависи от възрастта
Съдържание
  • Стандартизирано  и концентрирано около общи за всички критерии
  • Академично
  • Нивото определя кои ще бъдат обучаемите в групата
  • Има изисквания на входа на всеки етап, определени от държавата
  • Индивидуализирано и резултатно ориентирано
  • Практическо – концентрирано около определено знание, умение или, нагласа
  • Следва интересите/нуждите/ на учащия
  • Позволява за кратко време да се възприеме голям обем знания
  • Няма изисквания за входа, освен тези поставени от обучител и обучаем.
Начин на предаване (система)
  • Институционално базирана; често изолирано от реална среда и общността; 
  • Ясна структура и в една и съща група обучаеми. 
  • Стандартизирана
  • Центирана около възможностите на учителя;
  • Използват се конкретни ресурси; 
  • Базирано на средата и общността  като ресусрси; 
  • Гъвкава и с различни случайни групи обучаеми. 
  • Следва принципи като: 
  1. Учене чрез преживяване 
  2. Обучение, базирано на ценности
  3. Групата като ресурс за учене
  4. Сигурна среда за учене
  5. Активно и доброволно участие
Контрол 
  • Външен за обучаемия (наложен) и йерархичен 
  • Съобразено с международни модели като ПИЗА.
  • Основано върху системи за акредитация на учители
  • Самоуправление и Демократичност 
  • Обратна връзка от обучаемия и общността му
  • Добровлно участие на обучаемия и обучителя
  • Верифициране на умения извън формалната система.
За кого е подходящо?
  • Всяка възраст
    • Задължително до 16г. 
  • Всяка възраст, в зависимост от нагласите от обучаемия – учене през целия живот.
    • Единствен вариант за възрастни хора, които са излезли вече от системата
Кой го доставя? 
  • Сертифицирани и институционализирани учебни заведения
  • Центрове за професионална подготовка 
  • Неправителствени организации
  • Младежки центрове (домове) и читалища
  • Несертифицирани доставчици

Как формалното и неформалното образование спомагат ученето?

Успехът в днешната глобална икономика разчита на адаптацията ни към постоянно променящата се среда. Това изисква от нас фокус върху обработката на променливите познания: намиране на информация, разбирането ѝ, размисълът върху знанията, използване на познанията в контекст и създаването на нови познания, както на нови умения и нагласи. Формалното образование залага най-вече на знания и малко на умения, но по-рядко на нагласи. Неформалното образование се случва най-вече извън институционализираните учебни заведения, придавайки на ученето цялостна (холистична и интегрирана в индивида) завършеност. 

Неформалното образование позволява да се обърне повече внимание на индивидуалните нужди на обучаемия, както и по-широко поле за практическа подготовка и доразвиване компетенциите, натрупващи се и във формална обучителна среда. То спомага за изграждането на общности по интереси, за развитието на емоционалната интелигентност и за поемането на отговорност за личностния процес на самоусъвършенстване, като изгражда нагласи в дългосрочен план. Доброволното участие, развиването на уменията за вземане на решения и изграждането на социални връзки води до повишаване на самочувствието на участниците, а от там и тяхното цялостно образователно представяне. 

Нужда от легална рамка

България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците до 15г. на международния тест PISA, проведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Проследявайки последните данни от PISA за България, можем да достигнем до извода, че в България имаме нужда, освен от подобряване на политиките, развиващи формалното образование, така и  от сертификация на неформалното образование, което в комбинация с формалното да доведе до по-грамотно, по-развито и по-успешно общество. Не на последно място, трябва да се обърне внимание на доставчиците на неформално образование – тяхната професионална подготовка и възможности за предоставяне на качествена услуга, защото в момента подобна регулация не съществува. 
[/av_textblock]

Публикувано на

Първа стъпка: ученическо самоуправление

[av_heading heading=’Първа стъпка: ученическо самоуправление’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mm4fc’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Ученическо самоуправление – Що е то?

  • Ученическото самоуправление е всяка форма на участие и организиране на събития от страна на ученици, най- често в училище. То се осъществява чрез ученически структури, като в България те са разделени формално на 4 групи.
    Формите на ученическо самоуправление в България са на няколко нива: Паралелка, Клас, Училище и на Национално –
    Съветът на децата (консултативен орган към председателя на ДАЗД)

    Защо има смисъл да участваш в ученическото самоуправление?
  • Много е просто, със свободата да се организират и насочват самостоятелно към проблеми от битието им, учениците развиват социалните си умения, работата в екип, лидерските си качества и най-важно – личната отговорност.
    То им дава възможността да бъдат разпознавани като активна и движеща част от образователният процес и система. Това води до осъзнаване на принципите и правилата  в тяхното малко общество и ги прави будни към промените, които пряко ги засягат. Като главна заинтересована страна в процесите на вземане на решения, това ги прави обективни и ги стимулира да развиват средата си, а не да я разрушават.
  • Ученическото самоуправление стимулира самоинициативността на учениците. Прави ги гъвкави и готови за живота след училище – познават механизмите за участие. Ученическото самоуправление е, това което позволява да се “законотворства” в дадената училищна общност.
    Какви възможности и отговорности дава участието в ученически съвет?

    • По закон, представителите в ученическият съвет имат правото на съвещателен глас в работата на обществения съвет на училищата. – Глава 14 “Обществени съвети”, чл. 267, Закон за предучилищното и училищното образование
    • Може да участват в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в т. ч. училищния учебен план. – Раздел 1, чл 171, т. 11, Закон за предучилищното и училищното образование
    • Прави предложения пред директора и педагогическия съвет относно начините на упражняване на правата на учениците;
    • Мотивира учениците да участват активно в процеса на вземане на решения, касаещи училищния живот и ученическата общност;
    • Участва в изработването на правилника на училището;
    • Посредничи в разрешаването на възникнали проблеми, свързани с организацията и протичането на учебния процес или на извънкласните дейности;
    • Подпомага провеждането на дейностите на паралелките, класовете и общоучилищните изяви;
    • Работи по проекти съвместно с другите ученици, учителите, училищното ръководство и родителите  

Има ли нормативна уредба за ученическите съвети?

 Краткият отговор: Да, има!

Защо е първа стъпка?

  • Когато един ученик се включва активно в неговото училище и желае да следва примерът на дейните и мотивирани негови приятели,  да развива знанията си като гражданин и участник в доброволното неформално и самостоятелно образование – това е първата стъпка към самостоятелното решение да поеме отговорност, това е първата стъпка към изграждането му като ангажиран представител на обществото и двигател на промяната в средата около него.  

[/av_textblock]

Публикувано на

Защо е важно Гражданското Образование ?

[av_heading heading=’Защо е важно Гражданското Образование ?’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6movcz’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Една от основните цели на Фондация „сМисъл“ е развитието на критичното и аналитичното мислене в младите хора.

Първа и главна стъпка е Гражданското образование и неговите разновидности.

Какво е „Гражданско Образование“ ?

Този термин е употребяван надълго и нашироко,  използван е от различни общности и държави да опишат базовите знания нужни за пълноправно и активно участие в политическия,икономическия и дори правния процес спрямо хората с институциите, държавността и околността. Този термин преди всичко трябва да бъде имплементиран в образователната система, която трябва да ангажира от своя страна правилното oбучение към учителите и да бъде преведен в лесносмилаем предмет за ученици и студенти.

Всяка една общност приоритизира различни знания спрямо нуждите си, например – гражданското образование се определя в доклад на „Евридика“ под егидатата на ЕК като средство за избягване и предотвратяване на радикализирането на младите хора.

Има ли такова в България и какви трябва да са нашите приоритети ?

Краткият отговор на въпросът е да,има.

Има проект който предстои да бъде реализиран, фокусиран във въвеждането на учениците от 11-12 клас към нови понятия, права и задължения. Отскоро този проект е обновен да включва и икономическа терминология, която преминава през държавен бюджет, трудови и социални процеси в ЕС, същността на Пазарната икономика и нейните функции и други важни знания.

Всичко това е нужно, но според нас липсват ключови аспекти и приоритети като лична финансова отговорност, данъчна система, пенсионна система, политически системи и идеологии, договори, медиите (социалните и традиционните) и свободата на словото и други. Като вземем предвид обема на проекта, дори без да добавяме нашите предложения – всички тези неща ще бъдат засегнати косвено с отделените 31 учебни часа на година.

Защо ни е нужно ?

Създаването на базова правна, политическа и икономичека грамотност дава основата на едно силно и образовано Гражданско Общество, което знае как, кога и  защо се провеждат националните,глобалните процеси и се старае да бъде активен участник и да работи за подобрения не само за себе си, а и за общността.

Колкото по-въведен е един човек в социалните процеси, толкова по-ангажиран е към своите права и тези на приятелите, съседитe,сънародниците си и отстранява парализиращата апатия на конформизмът.
[/av_textblock]