Новини

[av_heading heading=’Консултативен съвет за младежта към Съвета на Европа’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kolklt0a’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]

Тази структура е съвещателен орган към Съвета на Европа, която подпомага работата на Съвета по въпроси свързани с младите хора. Също така консултира вземащите решения относно необходимостта от промени в стратегии и възможности за развитие за младежите. 

Консултативният съвет оперира в страните членки на Съвета и се състои от 30 члена. 20 от тях са избрани от организациите членове на Европейски младежки форум – ЕМФ, а останалите 10 се избират чрез отворена платформа за кандидатстване на Съвета на Европа. Тези 20 на ЕМФ се разделят на 7 излизащи от Националните младежки съвети и 13 от Международните младежки неправителствени организации, като Международната награда на Херцога на Единбург.

Горди сме да споделим, че Никол Първанова – учредител и председател на “сМисъл”, бе избрана за този орган, като това я прави първият българин в нашата история, който влиза в тази структура от страна на Националните младежки съвети. 

Никол ще се фокусира върху Човешките права и младежките пространства, по конкретно кооперация със Съда по правата на човека и комисарят по Човешки права. Относно младежките пространства, тя ще подпомага водещият този приоритет в Консултативният съвет, тъй като през последните 3 години е участвала по тази тема. 2017 на националната среща “Младежки пространства” във Варна, 2018 на Младежката конференция част от Диалог на ЕС по въпросите за младежта (старо наименование – Структурен диалог). През 2018 темата успява да стане част от 11.те младежки цели под №9 Пространство и участие за всеки.

Мандатът започва 2022 и е двугодишен, като в момента тече процес по предаване на знанията и работата постигната до момента от страната на сегашните членове, към следващите такива. Първата среща на Консултативният съвет ще бъде през януари, в Страсбург където в подробности ще бъде представени подходът в комуникацията с вземащите решения и ще бъдат избрани вътрешно позициите в организацията – приоритети, по които ще се работи, председател, заместник-председатели, главни отговорници по приоритети и др. 

Пожелаваме на Никол успешен мандат и се надяваме, че младежкият сектор ще може да стане пак силен и устойчив след COVID кризата започнала 2020.
[/av_textblock]

[av_heading heading=’За „Благичка“‘ tag=’h3′ style=’blockquote classic-quote’ size=’3.5vw’ subheading_active=’subheading_below’ subheading_size=’20’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’11’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#d66da3′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kj1eznzg’ admin_preview_bg=“]
Историята на един млад предприемач
[/av_heading]

[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av_uid=’av-afq2v’]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-thtxb’]

[/av_textblock]

[av_heading heading=’сМисълът от финансовата грамотност’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kikmf3l6′ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
България е една от страните в Европа с най-ниски нива на финансова грамотност. Това показват редица изследвания проведени през годините откакто настъпва края на комунистическия режим през 1989 г. Едно от най-актуалните изследвания по темата слага страната ни на 72-ро място в света в компанията на страни като Шри Ланка, Доминиканската република и Габон. В рамките на Европейския съюз средното ниво на финансово грамотно население е 52%, а в България този процент е едва 35%.

Какъв е проблемът с липсата на финансова грамотност?

Но за ниското ниво на финансова грамотност в страната можем да се досетим и сами просто като се огледаме. Неслучайно през 90-те години на миналия век в страната ни избуяват какви ли не финансови схеми и измами, които лишават хиляди от и без това оскъдните им спестявания. Това не е случайно развитие и се дължи до известна степен до липсата на адекватен регулаторен контрол най-вече. Но най-голямата причина за ниската финансова грамотност у нас е наследеното от времето на комунизма трагично или дори напълно отсъстващо ниво на финансово обучение в рамките на образователната система. Важността на финансовата грамотност обаче не трябва да се подценява. Базово разбиране от финанси е необходимо, за да можем да се ориентираме адекватно в изпълнението на елементарни дейности от нашето ежедневие, които би трябвало да са разбираеми за всеки човек.

Плащане на данъци, избор на банка, откриване и управляване на банкова сметка, теглене на ипотечен кредит, теглене на какъвто и да е друг кредит са елементарни дейности, които обаче рязко се превръщат в изключително сложни за финансово неграмотен човек. Да не говорим за дейности като инвестиране на спестяванията, които сме натрупали. Които впрочем не сме и способни да натрупаме, без да сме финансово грамотни. Започвате ли да разбирате важността на финансовата грамотност? Тя е релевантна за всеки един аспект на нашия живот.

Парите или живота? Отговорът е – и двете

Ако вие не знаете как да контролирате парите си, те ще контролират вас. Това е най-фундаменталната зависимост на финансите, особено личните финанси. Финансова грамотност ни е необходима, за да можем да поставим парите си под контрол. За да знаем как да оптимизираме използването на тези пари. Тук не става въпрос за лишения. Става въпрос за оптимизация на нашите харчове, така че можем да извлечем максимална полезност и удовлетворение от начина, по който използваме личните си финанси.

Много е лесно да разберете дали вие контролирате парите си или те контролират вас, просто се запитайте следното. Знаете ли колко пари харчите на ден? Знаете ли колко изхарчихте последния път в магазина? В ресторанта? Какво е разпределението на разходите ви? Колко отиват за храна, колко за жилищни сметки, колко за наем, колко за развлечения? А за здравеопазване? Кой е най-големият ви месечен разход? Имате ли заделени пари в случай на спешна нужда – медицинска или ако загубите работата си?

Ако не знаете отговорите на тези въпроси или поне на повечето от тях, значи нямате контрол над личните си финанси. А както виждате тези въпроси касаят фундаментални елементи от вашето ежедневие, от вашия живот. Плащането на сметки, пазаруването, развлеченията, личното здраве – това буквално е вашият живот. Ако не знаете точно колко и как харчите парите си, то вие просто нямате контрол над живота си.

Данъци, кредити – неприятна, но неизбежна част от живота

Полезността на финансовата грамотност се простира отвъд рамките на личния ни живот. Колко от вас например знаят как работят данъците? Знаете ли колко плащате всеки месец на държавата под формата на най-различни данъци и осигуровки (ЗАЩО ги плащате е друг въпрос)? Знаете ли каква е разликата между вашата брутна и нетна заплата, т.е. заплатата ви преди данъци и осигуровки и тази след като те са платени? Знаете ли как работи банковата система? Знаете ли какво е кредитен рейтинг и наясно ли сте, че вие имате личен такъв и всяка банка го взима предвид когато ви одобрява за своите кредитни услуги (теглене на заем и подобни)?

Без да имате ясен отговор на тези въпроси е изключително трудно да поставите и личните си финанси под контрол. Това какво се случва в портфейла ви е пряко свързано с начина, по който работи данъчната и банкова система на страната, в която живеете. В някои ситуации, за някои хора, които избягват кредити, разбиране на това как работи банковата система не е толкова критично. Данъците и осигуровките обаче са неизбежни. Всички ги плащаме и то не само веднъж месечно при получаване на заплата. Плащаме ги ежедневно, дори с пазаруването си в магазина или срещата на по бира с приятели. За справка, посетете уеб страницата https://www.kolkodavam.bg/ където можете да видите колко данъците плащате вие лично, с вашето конкретно ниво на доходи и вашите специфични житейски навици.

Дори да избягвате тегленето на кредити (което, по принцип, е разумен подход) познанството на банковата система е необходимо просто за да разбирате какво се случва с парите ви. В наши дни не съществува човек на който да не му се налага да използва поне депозитните услуги на банковата система. Но знаете ли например, че всеки път когато вкарате пари във вашата банкова сметка, вие на практика кредитирате банката? Знаете ли, че на база тези пари и парите от други текущи сметки банката отпуска кредити? Чували ли сте въобще термина „банкиране с частичен резерв“, който обозначава начина, по който функционира съвременната банкова система? Това са базови неща. Да не говорим за някои по-напреднали концепции като определянето на кредитен рейтинг. Липсата на адекватно познание на банковата система може да е пагубно, защото поне едно от най-важните решения във вашия живот – покупката на жилище – почти със сигурност ще е обвързано с теглене на ипотечен кредит.

Необходимост, за да разбираме света, в който живеем

Дотук не съм споменал абсолютно нищо за инвестиции. Причината за това е, че без да имате отговор на всички въпроси, които поставих горе, вие не сте готови за инвестиции. Без познание на фундаментите на личните финанси, което е необходимо, за да контролирате вашите пари, инвестирането е безсмислено, дори опасно начинание. Като строенето на къща без първо да положите стабилна основна, ако инвестирате без да контролирате разходите си, без да имате достатъчно спестени пари, без да сте оптимизирали данъчните и кредитни задължения, цялото начинание може да се срути върху главата ви. И дори да ви разори.

Целта на тази статия е да ви накара да си зададете един прост въпрос – наясно ли съм какво се случва с моите пари във всеки един момент от моя живот? Този въпрос, както вече би трябвало да е ясно, далеч не е толкова прост, колкото изглежда на пръв поглед. Намирането на неговият отговор може да изглежда досадно, но със сигурност е много ползотворно начинание. В крайна сметка, без финансова грамотност ние просто не сме способни да разбираме нито личния си живот, нито света, в който живеем. А за да можеш да управляваш нещо, първо трябва да го разбираш.
[/av_textblock]

[av_heading heading=’Журналистиката като изкуство’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-ki7gh127′ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Доколко най-висшите опити да бъде представена правдиво
реалността не могат да бъдат считани за изкуство само по себе
си?

Що е изкуство? И що е журналистика?

За същината на изкуството със сигурност може да се каже, че никога не е имало, ако и
може да има ясна дефиниция за неговата същност. Почти няма велик ум, който да не се е
опитвал да обхване и ясно назове – какво всъщност представляват творбите и страстта
на човек да изразява себе си, своя дух и креативност. Цял един клон на Философията –
Естетиката се опитва да обясни самата същност и проблемите на изкуството.

Представите за изкуството
От античността Аристотел и Платон имат най-солидно влияние до наши дни за
същността на изкуството. Поетиката на Аристотел е и до наши дни основополагаща книга
в драматургията и в нея той разделя изкуствата като произтичащ от музите и водени от
желанието за имитация – като настрана от поезията и литературните изкуства, епична
поезия, трагедия, комедия, дитирамби (вид религиозна музика). Според него изкуството е
опит да се обхванат универсалните истини в индивидуалните случаи на човешкото битие.
За Платон обаче тази имитативност няма нищо впечатляващо – за човека, за който
животът е имитация на вечните форми и идеали, копието на самото копие е само
допълнително отдалечаване от истината.
Бърк през 18-ти век в Англия забърква “Философско изследване на произхода на нашите
идеи за възвишеното и красивото”, труд, който ще има влияние върху развитието на
изкуството и философията в следващите няколко века и ще даде тласък на
просвещението и романтизма. В него той разделя възвишеното от красивото – в остър
контраст от античната философия. За него красивото е това, което прекрасно, утоляващо
и наслаждаващо сетивата, а възвишеното – една доста нова концепция, която е била
малко позната на древния свят. Възвишеното за Бърк е това, което някой може да наблюдава в мащабна буря в океана или гледката от много висока планина. Пред такава
гледка човек е смален, може би дори леко унизен, в контраст с обслужването на
ежедневието и дребните си нужди.

Някои представи за журналистиката
Журналистиката на пръв поглед не се занимава нито с естетическото, нито с
възвишеното. Тя не е и родена просто от самостоятелния креативен гений, дори напротив
– за разлика от всички изкуства, може би с изключение на най-модерните – като киното
например, тя е изцяло родена от технологиите – от книгопечатането през 15-ти век, до
телеграфа и интернет на 19-ти и 20-ти век.
Нейната основна функция е да предава информация, да забавлява. В повечето случаи тя
е обвързана с нуждата от печалба и дори в защитаването на много строги интереси или
идеологически рамки.
Но нима същото не може да се каже за почти всяко едно изкуство? Достоевски не пише
своите романи просто от желание да се изразява, той буквално оцелява с тях. “Играч на
рулетка” е продиктувана от него на младата му съпруга Ана Григориевна за 26 дни с
целта да спаси правата върху другите си книги от издателя. Айзенщайн посвещава
делото на живота си в монтажа за да защити справедливо пролятата кръв на
революцията. А религиозното изкуство, което в 5 етажна европейска галерия със
сигурност ще заеме поне 3 от тях, дори няма нужда да споделям повече.
И какво може да се каже за съвремието, когато идеологията е толкова просмукана в
постмодернизма, че творба, която не шокира за екологичната, сексуална и политическа
катастрофа и тирания на човечеството трудно може дори да се класира за изкуство?
На пръв поглед журналистиката е по-близо до науката или дори занаятчийството. Tя
силно обвързана с просвещенския идеал и изповядва емпиричната истина. Поне на
теория разследващата журналистика или журналистическото проучване или много трудно
се различават от научното – то използва емпирични методи за събиране на
информацията, внимателно наблюдение, ползване на разнообразни източници на
информация и скептицизъм за формирането и доказването на хипотеза.

Публицистиката и нейната същност
Но приликите спират до тук. Подобно на изкуството публицистиката се влияе силно от
индивидуалната муза. Тя може да е креативна, творческа, строго индивидуална. Труман
Капоти с „Хладнокръвно“ – книга, която документално разкрива жестоко убийство в
американските щати, по неговите собствени думи се категоризира като “нехудожествен роман” – творба, вървяща по тънката линия между журналистика и художествена проза,
където много други силни примери като “Айхман в Йерусалим” на Хана Аренд.
Фотожурналистиката повече от всичко е добър пример за създаване на творби, които в
най-пълна степен могат да задоволяват сетивата и да носят естетическо удоволствие.
„Целувката“ от 1946 между моряк и медицинска сестра, Афганистанското момиче на
National Geographic или Мерилин Монро с бяла рокля преминаваща над шахта в Ню Йорк
– това не са просто банални примери на популярната култура, това са естетически
върхове на фотожурналистиката.

Дори когато тя не е задължително най-приветлива за сетивата, историите, които е
способна да разказва имат естетически качества, които могат да привлекат вниманието
на милиони, да спрат или да започнат войни. „Tank man“ на Тянанмън 1989, издигането на американския флаг над Иво Джима, катастрофата на Хинднбург, 11-ти септември,
дори военни престъпления са станали нарицателни с невероятно заснените си кадри.

И тук може би стигаме до най-важната функция на журналистиката като изкуство в наши
дни. Въпреки, че преобладаващият сантимент в наши дни към новините да е, че те са
“твърде негативни”, в това всъщност съвременната култура по изключително любопитен
начин се приближава до класическата. За древните гърци трагедията е била
изключително ценен жанр, който е възпитавал нужното смирение и осъзнаване на
възможностите на човешките хюбрис да носи разрушение – или на човешката
невъзможност да преодолее сили отвъд всякакъв контрол и разбиране.

С оттеглянето на религията в повечето от развитите индустриални общества, нуждата от
възвишеното – по смисъла на Бърк до някаква степен може да се каже, че се замества
именно от журналистиката. Това е именно жанрът, който в най-голяма степен е способен
да разкрива истини, които надминават всякакво разбиране – икономически катаклизми,
политически превратности, екологични катастрофи. И с това си постижение съвременната
публицистика най-пълно се доближава до това да бъде изкуство – копие на копието,
подобно на обектив към живия живот.
[/av_textblock]

[av_heading tag=’h3′ padding=’10’ heading=’Диалог за основните права на човека’ color=’custom-color-heading’ style=“ custom_font=’#1a0e3f’ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ custom_class=“ admin_preview_bg=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ margin=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-adcdc’ admin_preview_bg=“]
През изминалият петък – 13.11.2020 се състоя онлайн конференция, която бе насочена към основните права на човека, организирана от Агенция на Европейския съюз за основните права. В нея беше дадена възможност за свободно участие на 150 човека, които можеха да повдигнат теми пряко засягащи ежедневието им.

Човекът от страна на Агенцията, който даде яснота и отговори на зададените въпроси, беше Майкъл О’Флаерти – директор на същата.

Основните опорни точки на тази конференция бяха следните: 

• Липса на оборудване и интернет, за да има равен достъп до образование – COVID-19 принуди образователните системи в Европа да възприемат онлайн методите на образование – онлайн класни стаи, задачи и домашни. От това възникна проблемът, че не всеки ученик има достъп до интернет или устройство, което да е подходящо той да посещава онлайн заниманията. Разделението между различните социални групи се усети много повече, заради неравенството от гледна точка на финансовата им възможност да се сдобият с подходяща техника и среда за онлайн обучение. Основна опорна точка беше е нуждата от справедливо образование, което отговаря на нуждите на индивида.
• Засегна се темата за вземане на решения свързани с младите хора и фактът, че вземащите решения не бива да решават проблеми на възрастова или социална група, която не са включили в процеса. Младите хора и правителството, които работят заедно – това е подход, основан на правата на младите хора и равенството, приемствеността. Чрез използване на проучвания може да се извлече есенцията от дадената засегната група, за да може решенията които се намират да са релевантни към ситуацията и да са наистина необходими. 
• Друг проблем, който беше отбелязан от участниците са фалшивите новини и липсата на прозрачност при разпространението на информацията. Дигитална грамотност беше повдигната като ключ към спиране на речта на омразата онлайн – обществена нужда и основно право (разграничаване на фалшивите от истинските и качествени новини).
• Широко обсъдена беше и групата на LGBTIQ+, която бива много често дискриминирана и изключена от различни нормативни актове и права, които иначе са еталон за равенство и демокрация при хетеросексуалните. Пример: възможността за еднополов брак, което автоматично изключва наследяване след внезапна смърт, където партньорът не е споменат в завещание или това 1 дете да има 2 родители с еднакъв пол и т.н. Като възможно решение на този проблем бе обсъдена идеята за вкарване на предмет в училище свързан с различните сексуални ориентации, за да се възприемат всички, които не са хетеросексуални като равни на останалите и като нормална част от обществото, а не като проблем. Колкото по- млад е един човек, толкова той е по- толерантен към различните и различното. Омразата се изгражда с времето, спрямо средата, в която човек се развива.
• От това преминаваме към следващият проблем, който е структурният расизъм. Тук вече става въпрос за религия, цвят на кожата убеждения и сродни. От представители на мюсюлманското общество бе споделено присъствието на расизъм само при наличието на бурка при представителите на нежния пол. Те споделиха, че много често се случва да не желаят да излизат от дома си, защото им се подиграват или защото ги отбягват. Примерите бяха от Австрия, но има и много други държави в Европейския съюз, където може да се наблюдава същият феномен. Трябва да разпознаем расизма в нас и да се отървем от него – това е първата стъпка (личната). Обществото е проблемът – вие го правите с хора (обект на расизъм), а не за хора.
• Борба с антагонизма – ЕС трябва да спре да изгражда стени, трябва да започне да слуша гласовете на младите хора.
• За много жени – домът не е безопасно място – увеличаване на домашното насилие, 1 на всеки 3 жени са жертви – Било то на домашно или друг вид насилие
• Друго важно нещо бе да бъдат прекратени неплатените стажове и да бъде въведен праг за минимална заплата за стажанти. Проблемът за неплатените стажове идва от там, че при хора с по- малки финансови възможности колкото и да искат да се развиват и да придобиват опит, не могат да си позволят да отидат на неплатен стаж, защото това много често означава да се преместят да живеят на ново място и нямат финансите, за да покриват дори минимални разходи за водене на някакъв стандарт на живот. Вече в модерните времена, в които живеем бизнесът желае кандидатът за работа да има опит в дадена сфера при кандидатстване. Това обрича младите хора, с не толкова добър старт в живота да не могат да развият себе си пълноценно. 

[/av_textblock]

[av_heading heading=’Европейски ценности за бъдещето на страните от Югоизточна Европа’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kht0j4vu’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Пандемията направи 2020, годината в която много хора бяха принудени да си седят вкъщи, замрази се забързаното ежедневие, цели градове останаха пусти. Някои бизнеси затвориха, други се преместиха да работят от вкъщи, трети пък бяха на първа линия.

Това даде на хората възможност да погледнат към себе си и да се запитат какво могат да направят по добре и как могат да излязат от ситуацията. Измислиха се иновативни методи за дискотеки онлайн, прозрачни маски, здрависване което всъщност е докосване с лакът и други с цел да не загубим изцяло общуването и допирът, което е част от невербалната комуникация – все пак човекът е социален индивид и това благоприятства за неговото съществуване.

В тази връзка се наблегна на онлайн събитията, обученията и срещите през платформи като Google meet & Zoom, които направиха комуникацията по- лесна. През изминалите няколко дни от 5-10 ноември се проведе Международна младежка конференция, която се случва за 18 поредна година, като тази беше с работно заглавие „Европейски ценности за бъдещето на страните от Югоизточна Европа“.

Конференцията, въпреки че беше онлайн, успя да обедини участниците и през цялото време те комуникираха помежду си и задаваха активно въпроси. Онлайн средата не позволи да намали ангажираността към процеса, а напротив случи се точно обратното. Това доказа, че когато правиш нещо което ти е важно и вярваш в идеята, че ти си ключа към подобряване на средата, физическата дистанция не е от значение.

На това събитие бяха обсъдени основни теми вълнуващи младите хора в момента – образование, последиците от вируса – икономически и социални, ментално здраве и здравеопазване, расизъм и дискриминация, основните човешки права и ценностите на ЕС, трансгранично сътрудничество, устойчивост и грижа за околната среда, младежко участие и не на последно място заетост и жизнен стандарт на живот.

От обсъжданията излязоха общи проблеми, които участниците откриха да са валидни в повечето от държавите. Поради тази причина в работните групи, които бяха организирани през 4 и 5 ден се разработиха препоръки за справяне с всеки един тях.

Можете да намерите файла от конференцията прикачен към тази статия –

[/av_textblock]

[av_heading heading=’Гражданската активност в България – през погледа на младите роми/ ромската общност.’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#504482′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-khc5m18r’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-khc5uhmq’ admin_preview_bg=“]
Обичайно въпросите свързани с ромската общност биват подминавани или дискутирани само в негативен аспект. А за граждански активните млади хора от тази общност, още по – малко се говори.  

Извън стереотипите и познатите теми в медиийното прострастранство, съществуват активни млади хора, които допринасят в общностите си и в обществото. Тези млади хора са във всяка една сфера в обществото ни. Някои от тях остават невидими, а други познати само в своя си балон от хора и организации.

Остават невидими, поради две причини. Първата, наслагваните в обществото, с години, стереотипи и реч на омраза. Вследвие на което е много по-лесно фокусът да бъде насочен върху негативните примери на дадената общност. Въпреки, че такива съществуват във всяка общност. 

Втората причина е изборът да скрият ромската си принадлежност. Има роми, които не желаят да се идентифицират с ромската общност и крият своя етнически произход. Много вероятно е да познавате човек, във вашият социален кръг, който просто не заявава ромския си произход. За съжаление мотивите на тези хора, са породени от първата причина. Трудно е да се изправиш пред стеротипите и негативизма в обществото.

За щастие, има много млади хора, които не се срамуват от идентичността си и се осмеляват да променят нагласи и стереотипи. Такъв човек е и Евелина Димитрова от село Галиче, момиче, което инициира основаването на сдружение, което да работи в полза на гражданите, в селото, в което тя живее. Сдружение „Роден двор“ се създава с цел да развива културна и младежка дейност в селото, ангажирайки местната общност.

Гражданският принос на младите и активни роми, най-често се случва в неправителствените организации. Те са основният двигател, който помага и потдиква младите хора, да бъдат активни, не само в общностите си, но и в обществото.

Една от тези организации е „Сдружение Ларго“. Намира се в ромския квартал на град Кюстендил. Към дружението са ангажирани  ромски младежи, които помагат  за развитието на гражданите в от квартала и на своите връстници.

Едно е сигурно – младите роми са част от обществото и ще стават все по-видими. В ромската общност има активни млади хора, но липсват национални политики за включване и активизиране на младите хора, които могат да променят общностите си и да бъдат примери за подражание. 

Ромската общност в България няма адекватно политическо представителство. Няма и младежки ромски организации, които да насърчават младежкото участие в политическата среда. Надявам се, че тепърва предстои да  видим  и политическите активни млади хора.

Единствената платформа, която стимулира младежкото участие, ангажирайки младите роми е „Постоянна ромска конференция“, които активно работят с ромската общност в редица градове, като фокус им е създаването на капацитет от активни млади хора. Имат инициативи за стимулиране гласуването сред младите хора, заемането на позии по определени въпроси, инициирането на петиции по въпроси, касаещи ромската общност и консолидирането на общността в едно общо ромско движение.

Това, което може да се направи, за да се осигури по-добра среда за разивитие и комуникация между различните общности е взаимното подкрепяне и общите дейности. Затова трябва коопериране между различните организии в България. Това води до познаване едни други, до повече видимост и до осъзнаване на проблемите на другия.

Да работиш с фокус само на едно място не е нещо лошо, но в някакъв момент трябва да се излезе извън този балон. Преди няколко години самата аз се осмелих да изляза извън „ромския балон“ и това е едно от най- добрите решения, които съм взимала. Осъзнах, че различните общности, по между си,  не се познаваме  и не си комуникираме достатъчно. А има какво да научим едни от други. 

Много ми се иска да се научим да си общуваме по между си. Общуване – във всеки смисъл на думата. Така се разбира за общите ценности и се градят общи. Така ще се научимда говорим за проблемите, които съществуват и да намираме решенията заедно. 
[/av_textblock]

[av_heading heading=’Историята на дебатите в България’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mivar’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Политическите дебати са едни от най-важните инструменти за ефективна демокрация. Популярни още от времето на Древна Елада, те помагат на зрителя да направи по-информиран избор относно политическото бъдеще на една страната. Те насърчават и кандидатите да се съсредоточат върху ключови въпроси за гласоподавателите, както и върху техните проблеми и нужди. Още повече – подобен тип дискусии окуражават политическата толерантност и конструктивния диалог. Воденето на дебат помага на кандидатите да представят по-обстойно своята политическа кампания и план за действие през техния мандат. 

Интересен факт е, че воденето на такъв тип дебати спомага за намаляване на политическото напрежение. Дебатите дават шанс на политическите съперници да покажат, че въпреки различията си, те могат да се отнасят с уважение един към друг, дори и да има несъгласие по предложените от тях политики и гледни точки. Разбира се, винаги има изключения и дебатите могат да се трансформират в серия от реплики, разменени по отношение на личностните качества на говорителите, а не техните аргументи и идеи. Въпреки това дебатите дават възможността на кандидатите да се ангажират публично с разрешаването конфликти между определени политически сили и възгледи. Воденето на политически дебати показва и информира гражданите за политиките и амбициите на даден кандидат, които могат да бъдат нереалистични и/или вредни за обществото. 

По време на дебата всеки кандидат може да направи изявление, да заяви целите на политиката си и да даде обещания, които стават част от публичния архив. След като спечелилите кандидати встъпят в длъжност, гражданските групи и медиите имат правото да ги държат отговорни, като цитират техни изказвания и ги отразяват в пресата. Това е причина и дебатите да са от голямо значение за гласоподавателите. Единствено по време на дебат кандидатите се събират на едно и също място и представят причините, които доказват защо точно те са най-подходящи за съответната длъжност. В същото време избирателите имат възможността да се информират повече за политики им и да ги съпоставят директно.

В много страни като САЩ гласуващите си базират голяма част от решението на видяното по време на политическите дебати. За обществото е важно как се справят кандидатите с въпросите. Традицията на политически дебати в САЩ предпазва от опитите за манипулация на политиците, които се стремят да спечелят благоразположението на масите чрез опити за агитиране на избирателите с празни или нереалистични обещания и лична самоцел за власт. От значение са и, защото развиват критичното мислене на обществото. Политолозите смятат, че доколкото разискванията са важни от гледна точка на убеждаване, дебатът може да бъде и полезен за претендента, за когото обществеността знае по-малко или не счита за фаворит в надпреварата. В този смисъл не е случайно, че дебатите през 2016 г. в САЩ изиграха голяма роля в представянето на кандидатите и най-вече на тогавашния пионер в политическата надпревара – Доналд Тръмп.

У нас се наблюдава положително развитие на дебатите. За любителите на това изкуство се провеждат ежеседмични дебати – т. нар. „Панорама“ по БНТ. По традиция по време на избори в България не се организират политически дебати. Кандидатите за дадената позиция провеждат митинги и срещи с населението в градовете. В повечето случаи няма директен сблъсък между опоненти. Тук идва проблемът за гражданина, който трябва да направи своя избор. Когато той не може да сравни кандидатите, няма критично мислене и не е достатъчно информиран, не може да направи добър избор за себе си и обществото. Това не е случаят обаче през последните години, тъй като (вероятно по влияния на американския модел) националните телевизии провеждат политически дебати между основните опоненти. Организирайки политически дебати по време на избори се дава възможност на обществото да бъде обективно, по-добре информирано и да бъде ефективно в решаването на своите проблеми. От друга страна, дебатът предпоставя опонентите да представят своята кампания и амбиции по-обстойно. Това е причина воденето на политически дебати все по-често да се разглежда като еталон за здравословна демокрация. Гражданите разглеждат разискванията като показател за открит, прозрачен изборен процес, при който всички кандидати могат да се конкурират еднакво.

Извън сферата на политическия фронт, изкуството на дебатите се развива още по-силно. Благодарение на дейността на младежки организации като Асоциация дебати България и Фондация „Бест“ ученици и студенти из цялата страна все по-често имат възможността да участват на състезания и обучения по дебати или публични дискусии относно обществено значими проблеми. Вероятно доказателство за повдигането на качеството на дебатите е и все по-доброто представяне на Националния отбор по дебати, както достигането на български отбори до финалите на състезания в университети като Оксфорд. Поради тази причина можем да заключим, че политическите дебати, както и младежките състезателни дебати имат почва за развитие в България и следва да се подкрепят и насърчават. 

Ако статията породи интерес, може да посетите уебсайта на Асоциация дебати България и да опознаете изкуството да водиш дебат.

Линк към уебсайта: https://www.debate.bg/
[/av_textblock]

[av_image src=’https://smisal.eu/wp-content/uploads/2020/10/Младежки-пространства-3-300×300.png’ attachment=’507′ attachment_size=’medium’ align=’center’ styling=“ hover=“ link=“ target=“ caption=“ font_size=“ appearance=“ overlay_opacity=’0.4′ overlay_color=’#000000′ overlay_text_color=’#ffffff’ copyright=“ animation=’no-animation’ av_uid=’av-kgja638o’ admin_preview_bg=“][/av_image]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kghkn1nk’ admin_preview_bg=“]
Какво е Hub-a?

Едно от значенията на понятието Hub е централна част на колело, въртяща се върху или с остта, в която се събират спиците му. Опростено казано Hub се нарича централната част на кръгъл обект. Колко кратко име, а с толкова много символика. 

Инициативата за създаване на единственото по рода си отворено пространство в град Самоков, наречено „Hub-a”, е предприета от Георги Николов и започва като концепция за създаване на пространство, което акумулира идеи. Пространство, чиито живот да бъде Център на пресечни точки и интереси на младежките възгледи и творения. Пространство, в което всички младежи, с алтернативно на общото статукво мислене, да могат да формират своите реалии и създават свои артефакти. 

С какво това пространство допринася за развитието на местната общност? 

Наличието на такова място е от голямо значение както за малките населени места, така и за големите. Това е предпоставка за изграждане на общности и съвременно общество, позволяваща на младите хора да участват в събития и инициативи на местно ниво, да създават и организират такива, да прекарват свободното си време по сМислен начин, да реализират своите идеи от различен характер, да бъдат активни граждани, а защо не и участващи в решенията на местната власт за младежки политики. В същото време изграждането на такива пространства е и вид социално предприемачество, което може да се превърне в устойчив модел, което да създава социална промяна, да задълбочава разбирането на младежите за заобикалящия ги свят и да ги вдъхновява да създадат визия за това, как страстта и желанието им за реализация отговаря на самозаетостта. 

Как функционира самото пространство?

„Hub-a” започва своята дейност, чрез сътрудничество с местните институции и организиране на съвместни инициативи с тях в полза на обогатяването живота на младежките общности чрез култура и изкуство и създаване на равни възможности за младежко участие във фестивали, облагородяване на градски пространства, медийни формати, социални, образователни, екологични, спортни и благотворителни инициативи.       

Атмосферата на мястото е непринудена и приветлива, отворена за всички, както за  младежите, така и за работещите с младежи лица, подкрепяща планираните от тях дейности. По символиката на колелото, в “Hub-a” всичко се движи,  променя и адаптира според съответните нужди. Мултифункционалният дизайн е съществена част при създаването на „отворено” пространство във физически аспект,  а движението в него – битието му. 

Културният календар на “Hub-a” включва събития с разнообразен  характер и предоставя  възможност на младежите от „малкия град“  да чувстват равнопоставеност със събитийните възможности на „големия град”. Гости на „Hub-a“ са  известни музикални изпълнители и групи, съвременни артисти, спортисти, предприемачи, влогъри, експерти в различни области. 

С какво е уникално това място в сравнение с останалите младежки пространства в страната? 

В „Hub-a се” се заснема и “YouTube” предаването за алтернативни професии и музика “Groovy office”, което е своеобразен синтез на дейността му, обединяващ във видео материал културните послания към обществеността. Процесът по заснемането му е продължителен и предоставя възможност за включването на младежи в него, които желаят да развиват своите технически компетенции в областта на кинематографията и озвучаването. „Groovy office” вече е разпознаваем формат на национално ниво, с времето добива все повече популярност и почитатели и оставя във времето смисъла и апела към младите хора – да следват идеите си и да ги оживотворяват. 

А за младите хора, които са отворени да се занимават с отворени пространства, преимуществата на тази дейност са отново много спектърни. Предстои им да  развиват своите компетентности, комуникационни и организационни умения, да участват активно в обществените процеси и явления, да общуват с различни култури и субкултури, да укрепват съзидателни ценности, да развиват своята способност за взаимодействие с власти и институции и възможността да  оказват влияние върху местната реалност. 

А какъв е нормативният механизъм, чрез който да се реализират отворени младежки пространства ?

Един от най-подходящите начини е, чрез създаване или коопериране с Неправителствена организация – НПО. Към настоящия момент сферите на дейност на неправителствените организации покриват широк спектър в общественото развитие–екология и опазване на околната среда, здравеопазване, социални, икономически и образователни дейности, развитие на култура и изкуства. НПО представят интересите на гражданите по отношение на местните политики.Те имат ключово значение при идентифициране на местните нужди. Затова и постигането на устойчиво сътрудничество между НПО и местните власти, организирането на  съвместни инициативи е в полза на гражданите и води до  решаването на въпроси от значение за общността.
[/av_textblock]

[av_team_member name=’Генка Кацарска’ job=’автор’ src=“ attachment=“ attachment_size=“ image_width=“ description=’Организатор събития’ font_color=“ custom_title=“ custom_content=“ av_uid=’av-kghklrlt’ admin_preview_bg=“][/av_team_member]