Kris

Кристиян е на 26 години и завършва бакалавър в Университет за национално и световно стопанство - УНСС, с направление "Политически науки" с английски език, специалност "Политология" с френски език.



От 6 години се занимава с гражданско образование, участва в различни кампании за насърчаване активното гражданско общество и повишаване гражданската култура.



От Февруари 2015 - Февруари 2017 е избран за Заместник - председател Студентско Сдружение "ЕГО ПОЛИТИКО". Oт Юни 2016 - Юни 2018 е член към Факултетен съвет към Факултет "Международна икономика и Политика" УНСС.



От Юни 2017 - Декември 2018 е избран за представител на катедра Политология в Студентски съвет към Университет за национално и световно стопанство.



Член на управителния съвет на Младежка асоциация по политически науки. Участвал активно в екипа за сформиране на Консултативния съвет по въпросите за младежта към Столична община.
Публикувано на

Консултативен съвет за младежта към Съвета на Европа

[av_heading heading=’Консултативен съвет за младежта към Съвета на Европа’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kolklt0a’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]

Тази структура е съвещателен орган към Съвета на Европа, която подпомага работата на Съвета по въпроси свързани с младите хора. Също така консултира вземащите решения относно необходимостта от промени в стратегии и възможности за развитие за младежите. 

Консултативният съвет оперира в страните членки на Съвета и се състои от 30 члена. 20 от тях са избрани от организациите членове на Европейски младежки форум – ЕМФ, а останалите 10 се избират чрез отворена платформа за кандидатстване на Съвета на Европа. Тези 20 на ЕМФ се разделят на 7 излизащи от Националните младежки съвети и 13 от Международните младежки неправителствени организации, като Международната награда на Херцога на Единбург.

Горди сме да споделим, че Никол Първанова – учредител и председател на “сМисъл”, бе избрана за този орган, като това я прави първият българин в нашата история, който влиза в тази структура от страна на Националните младежки съвети. 

Никол ще се фокусира върху Човешките права и младежките пространства, по конкретно кооперация със Съда по правата на човека и комисарят по Човешки права. Относно младежките пространства, тя ще подпомага водещият този приоритет в Консултативният съвет, тъй като през последните 3 години е участвала по тази тема. 2017 на националната среща “Младежки пространства” във Варна, 2018 на Младежката конференция част от Диалог на ЕС по въпросите за младежта (старо наименование – Структурен диалог). През 2018 темата успява да стане част от 11.те младежки цели под №9 Пространство и участие за всеки.

Мандатът започва 2022 и е двугодишен, като в момента тече процес по предаване на знанията и работата постигната до момента от страната на сегашните членове, към следващите такива. Първата среща на Консултативният съвет ще бъде през януари, в Страсбург където в подробности ще бъде представени подходът в комуникацията с вземащите решения и ще бъдат избрани вътрешно позициите в организацията – приоритети, по които ще се работи, председател, заместник-председатели, главни отговорници по приоритети и др. 

Пожелаваме на Никол успешен мандат и се надяваме, че младежкият сектор ще може да стане пак силен и устойчив след COVID кризата започнала 2020.
[/av_textblock]

Публикувано на

Европейски ценности за бъдещето на страните от Югоизточна Европа

[av_heading heading=’Европейски ценности за бъдещето на страните от Югоизточна Европа’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kht0j4vu’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Пандемията направи 2020, годината в която много хора бяха принудени да си седят вкъщи, замрази се забързаното ежедневие, цели градове останаха пусти. Някои бизнеси затвориха, други се преместиха да работят от вкъщи, трети пък бяха на първа линия.

Това даде на хората възможност да погледнат към себе си и да се запитат какво могат да направят по добре и как могат да излязат от ситуацията. Измислиха се иновативни методи за дискотеки онлайн, прозрачни маски, здрависване което всъщност е докосване с лакът и други с цел да не загубим изцяло общуването и допирът, което е част от невербалната комуникация – все пак човекът е социален индивид и това благоприятства за неговото съществуване.

В тази връзка се наблегна на онлайн събитията, обученията и срещите през платформи като Google meet & Zoom, които направиха комуникацията по- лесна. През изминалите няколко дни от 5-10 ноември се проведе Международна младежка конференция, която се случва за 18 поредна година, като тази беше с работно заглавие „Европейски ценности за бъдещето на страните от Югоизточна Европа“.

Конференцията, въпреки че беше онлайн, успя да обедини участниците и през цялото време те комуникираха помежду си и задаваха активно въпроси. Онлайн средата не позволи да намали ангажираността към процеса, а напротив случи се точно обратното. Това доказа, че когато правиш нещо което ти е важно и вярваш в идеята, че ти си ключа към подобряване на средата, физическата дистанция не е от значение.

На това събитие бяха обсъдени основни теми вълнуващи младите хора в момента – образование, последиците от вируса – икономически и социални, ментално здраве и здравеопазване, расизъм и дискриминация, основните човешки права и ценностите на ЕС, трансгранично сътрудничество, устойчивост и грижа за околната среда, младежко участие и не на последно място заетост и жизнен стандарт на живот.

От обсъжданията излязоха общи проблеми, които участниците откриха да са валидни в повечето от държавите. Поради тази причина в работните групи, които бяха организирани през 4 и 5 ден се разработиха препоръки за справяне с всеки един тях.

Можете да намерите файла от конференцията прикачен към тази статия –

Final-document-Bulgarian

[/av_textblock]

Публикувано на

Защо е важно Гражданското Образование ?

[av_heading heading=’Защо е важно Гражданското Образование ?’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6movcz’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Една от основните цели на Фондация „сМисъл“ е развитието на критичното и аналитичното мислене в младите хора.

Първа и главна стъпка е Гражданското образование и неговите разновидности.

Какво е „Гражданско Образование“ ?

Този термин е употребяван надълго и нашироко,  използван е от различни общности и държави да опишат базовите знания нужни за пълноправно и активно участие в политическия,икономическия и дори правния процес спрямо хората с институциите, държавността и околността. Този термин преди всичко трябва да бъде имплементиран в образователната система, която трябва да ангажира от своя страна правилното oбучение към учителите и да бъде преведен в лесносмилаем предмет за ученици и студенти.

Всяка една общност приоритизира различни знания спрямо нуждите си, например – гражданското образование се определя в доклад на „Евридика“ под егидатата на ЕК като средство за избягване и предотвратяване на радикализирането на младите хора.

Има ли такова в България и какви трябва да са нашите приоритети ?

Краткият отговор на въпросът е да,има.

Има проект който предстои да бъде реализиран, фокусиран във въвеждането на учениците от 11-12 клас към нови понятия, права и задължения. Отскоро този проект е обновен да включва и икономическа терминология, която преминава през държавен бюджет, трудови и социални процеси в ЕС, същността на Пазарната икономика и нейните функции и други важни знания.

Всичко това е нужно, но според нас липсват ключови аспекти и приоритети като лична финансова отговорност, данъчна система, пенсионна система, политически системи и идеологии, договори, медиите (социалните и традиционните) и свободата на словото и други. Като вземем предвид обема на проекта, дори без да добавяме нашите предложения – всички тези неща ще бъдат засегнати косвено с отделените 31 учебни часа на година.

Защо ни е нужно ?

Създаването на базова правна, политическа и икономичека грамотност дава основата на едно силно и образовано Гражданско Общество, което знае как, кога и  защо се провеждат националните,глобалните процеси и се старае да бъде активен участник и да работи за подобрения не само за себе си, а и за общността.

Колкото по-въведен е един човек в социалните процеси, толкова по-ангажиран е към своите права и тези на приятелите, съседитe,сънародниците си и отстранява парализиращата апатия на конформизмът.
[/av_textblock]