Формално и неформално образование в България

[av_heading heading=’Формално и неформално образование в България’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#edae44′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kh6mkvi6′ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]


Дългосрочното и дълбоко
учене включва разбиране, свързване на идеи и изграждане на връзки между предишно и ново знание, развиване на независимо и критическо мислене, както и на възможност за пренасяне на знание в нови и различни контексти. Под образование се има предвид процеса на придобиване на общи познания, развиването на умения за разсъждаване, преценка или иначе казано интелектуалната подготовка на учащия за пълноценен живот.

Общото образование е формалното образование. То се състои от йерархично структурирана и хронологично последователна образователна програма, изучавана от началното училище до университета. Формалното образование зависи от академични изследвания и разнообразие от специализирани програми и курсове, които целят цялостното професионално обучение и развитие на личността.

Допълващото образование е неформалното образование. Този тип образование обикновено се осъществява извън формалната образователна система с основна цел да развие знанията, уменията и нагласите на участниците, които са им необходими за ежедневието и/или развитието в определен тип сфера; като тип модел на учене се счита за по-гъвкав и ориентиран към нуждите, възможностите и интересите на  обучаващия се.

Табл. 1: Mодели на формално и неформално обучение 

Формално обучение Неформално обучение 
Цел 
  • Дългосрочна и обща (цялостна) цел, която една държава е длъжна да осигури на гражданите си за нормалното протичане на живота им.
  • Задължително и сертифцирано обучение в акредитирани институции.
  • Краткосрочна и специфична цел, компенсираща пропуски в целите на формалното образование.
  • Придобиване на компетенции за по-кратък период от време, без оглед на сертифицирането им. 
  • Следва търсенето на пазара и нуждите, които пропуските във формалното образование създават за гражданите. 
Времетраене 
  • Дългосрочен обучителен цикъл със задължителни и незадължителни обучителни етапи.
  • Разделено във възрастови образователни етапи 
  • Кратък обучителен цикъл с често повтарящо се краткосрочно и интензивно учене 
  • Може да бъде разпокъсано във времето и не зависи от възрастта
Съдържание
  • Стандартизирано  и концентрирано около общи за всички критерии
  • Академично
  • Нивото определя кои ще бъдат обучаемите в групата
  • Има изисквания на входа на всеки етап, определени от държавата
  • Индивидуализирано и резултатно ориентирано
  • Практическо – концентрирано около определено знание, умение или, нагласа
  • Следва интересите/нуждите/ на учащия
  • Позволява за кратко време да се възприеме голям обем знания
  • Няма изисквания за входа, освен тези поставени от обучител и обучаем.
Начин на предаване (система)
  • Институционално базирана; често изолирано от реална среда и общността; 
  • Ясна структура и в една и съща група обучаеми. 
  • Стандартизирана
  • Центирана около възможностите на учителя;
  • Използват се конкретни ресурси; 
  • Базирано на средата и общността  като ресусрси; 
  • Гъвкава и с различни случайни групи обучаеми. 
  • Следва принципи като: 
  1. Учене чрез преживяване 
  2. Обучение, базирано на ценности
  3. Групата като ресурс за учене
  4. Сигурна среда за учене
  5. Активно и доброволно участие
Контрол 
  • Външен за обучаемия (наложен) и йерархичен 
  • Съобразено с международни модели като ПИЗА.
  • Основано върху системи за акредитация на учители
  • Самоуправление и Демократичност 
  • Обратна връзка от обучаемия и общността му
  • Добровлно участие на обучаемия и обучителя
  • Верифициране на умения извън формалната система.
За кого е подходящо?
  • Всяка възраст
    • Задължително до 16г. 
  • Всяка възраст, в зависимост от нагласите от обучаемия – учене през целия живот.
    • Единствен вариант за възрастни хора, които са излезли вече от системата
Кой го доставя? 
  • Сертифицирани и институционализирани учебни заведения
  • Центрове за професионална подготовка 
  • Неправителствени организации
  • Младежки центрове (домове) и читалища
  • Несертифицирани доставчици

Как формалното и неформалното образование спомагат ученето?

Успехът в днешната глобална икономика разчита на адаптацията ни към постоянно променящата се среда. Това изисква от нас фокус върху обработката на променливите познания: намиране на информация, разбирането ѝ, размисълът върху знанията, използване на познанията в контекст и създаването на нови познания, както на нови умения и нагласи. Формалното образование залага най-вече на знания и малко на умения, но по-рядко на нагласи. Неформалното образование се случва най-вече извън институционализираните учебни заведения, придавайки на ученето цялостна (холистична и интегрирана в индивида) завършеност. 

Неформалното образование позволява да се обърне повече внимание на индивидуалните нужди на обучаемия, както и по-широко поле за практическа подготовка и доразвиване компетенциите, натрупващи се и във формална обучителна среда. То спомага за изграждането на общности по интереси, за развитието на емоционалната интелигентност и за поемането на отговорност за личностния процес на самоусъвършенстване, като изгражда нагласи в дългосрочен план. Доброволното участие, развиването на уменията за вземане на решения и изграждането на социални връзки води до повишаване на самочувствието на участниците, а от там и тяхното цялостно образователно представяне. 

Нужда от легална рамка

България е на последно място в Европейския съюз по общи резултати на учениците до 15г. на международния тест PISA, проведен от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (OECD). Проследявайки последните данни от PISA за България, можем да достигнем до извода, че в България имаме нужда, освен от подобряване на политиките, развиващи формалното образование, така и  от сертификация на неформалното образование, което в комбинация с формалното да доведе до по-грамотно, по-развито и по-успешно общество. Не на последно място, трябва да се обърне внимание на доставчиците на неформално образование – тяхната професионална подготовка и възможности за предоставяне на качествена услуга, защото в момента подобна регулация не съществува. 
[/av_textblock]

Тихомира Нанева

Тихомира е изучавала Европеистика в ЮЗУ,Педагогика на обучението по английски език в Пловдивски университет и в момента се развива като преподавател, обучител на свободна практика и младежки активист в:
Learning for Change Foundation / Фондация Учене за Промяна
NC Future now
Заедно в час / Teach for Bulgaria
Национален младежки форум
SoftUni Svetlina - гимназия за дигитални умения

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *