[av_heading heading=’Журналистиката като изкуство’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#1a0e3f’ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-ki7gh127′ admin_preview_bg=“][/av_heading]
[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=“]
Доколко най-висшите опити да бъде представена правдиво
реалността не могат да бъдат считани за изкуство само по себе
си?
Що е изкуство? И що е журналистика?
За същината на изкуството със сигурност може да се каже, че никога не е имало, ако и
може да има ясна дефиниция за неговата същност. Почти няма велик ум, който да не се е
опитвал да обхване и ясно назове – какво всъщност представляват творбите и страстта
на човек да изразява себе си, своя дух и креативност. Цял един клон на Философията –
Естетиката се опитва да обясни самата същност и проблемите на изкуството.
Представите за изкуството
От античността Аристотел и Платон имат най-солидно влияние до наши дни за
същността на изкуството. Поетиката на Аристотел е и до наши дни основополагаща книга
в драматургията и в нея той разделя изкуствата като произтичащ от музите и водени от
желанието за имитация – като настрана от поезията и литературните изкуства, епична
поезия, трагедия, комедия, дитирамби (вид религиозна музика). Според него изкуството е
опит да се обхванат универсалните истини в индивидуалните случаи на човешкото битие.
За Платон обаче тази имитативност няма нищо впечатляващо – за човека, за който
животът е имитация на вечните форми и идеали, копието на самото копие е само
допълнително отдалечаване от истината.
Бърк през 18-ти век в Англия забърква “Философско изследване на произхода на нашите
идеи за възвишеното и красивото”, труд, който ще има влияние върху развитието на
изкуството и философията в следващите няколко века и ще даде тласък на
просвещението и романтизма. В него той разделя възвишеното от красивото – в остър
контраст от античната философия. За него красивото е това, което прекрасно, утоляващо
и наслаждаващо сетивата, а възвишеното – една доста нова концепция, която е била
малко позната на древния свят. Възвишеното за Бърк е това, което някой може да наблюдава в мащабна буря в океана или гледката от много висока планина. Пред такава
гледка човек е смален, може би дори леко унизен, в контраст с обслужването на
ежедневието и дребните си нужди.
Някои представи за журналистиката
Журналистиката на пръв поглед не се занимава нито с естетическото, нито с
възвишеното. Тя не е и родена просто от самостоятелния креативен гений, дори напротив
– за разлика от всички изкуства, може би с изключение на най-модерните – като киното
например, тя е изцяло родена от технологиите – от книгопечатането през 15-ти век, до
телеграфа и интернет на 19-ти и 20-ти век.
Нейната основна функция е да предава информация, да забавлява. В повечето случаи тя
е обвързана с нуждата от печалба и дори в защитаването на много строги интереси или
идеологически рамки.
Но нима същото не може да се каже за почти всяко едно изкуство? Достоевски не пише
своите романи просто от желание да се изразява, той буквално оцелява с тях. “Играч на
рулетка” е продиктувана от него на младата му съпруга Ана Григориевна за 26 дни с
целта да спаси правата върху другите си книги от издателя. Айзенщайн посвещава
делото на живота си в монтажа за да защити справедливо пролятата кръв на
революцията. А религиозното изкуство, което в 5 етажна европейска галерия със
сигурност ще заеме поне 3 от тях, дори няма нужда да споделям повече.
И какво може да се каже за съвремието, когато идеологията е толкова просмукана в
постмодернизма, че творба, която не шокира за екологичната, сексуална и политическа
катастрофа и тирания на човечеството трудно може дори да се класира за изкуство?
На пръв поглед журналистиката е по-близо до науката или дори занаятчийството. Tя
силно обвързана с просвещенския идеал и изповядва емпиричната истина. Поне на
теория разследващата журналистика или журналистическото проучване или много трудно
се различават от научното – то използва емпирични методи за събиране на
информацията, внимателно наблюдение, ползване на разнообразни източници на
информация и скептицизъм за формирането и доказването на хипотеза.
Публицистиката и нейната същност
Но приликите спират до тук. Подобно на изкуството публицистиката се влияе силно от
индивидуалната муза. Тя може да е креативна, творческа, строго индивидуална. Труман
Капоти с „Хладнокръвно“ – книга, която документално разкрива жестоко убийство в
американските щати, по неговите собствени думи се категоризира като “нехудожествен роман” – творба, вървяща по тънката линия между журналистика и художествена проза,
където много други силни примери като “Айхман в Йерусалим” на Хана Аренд.
Фотожурналистиката повече от всичко е добър пример за създаване на творби, които в
най-пълна степен могат да задоволяват сетивата и да носят естетическо удоволствие.
„Целувката“ от 1946 между моряк и медицинска сестра, Афганистанското момиче на
National Geographic или Мерилин Монро с бяла рокля преминаваща над шахта в Ню Йорк
– това не са просто банални примери на популярната култура, това са естетически
върхове на фотожурналистиката.
Дори когато тя не е задължително най-приветлива за сетивата, историите, които е
способна да разказва имат естетически качества, които могат да привлекат вниманието
на милиони, да спрат или да започнат войни. „Tank man“ на Тянанмън 1989, издигането на американския флаг над Иво Джима, катастрофата на Хинднбург, 11-ти септември,
дори военни престъпления са станали нарицателни с невероятно заснените си кадри.
И тук може би стигаме до най-важната функция на журналистиката като изкуство в наши
дни. Въпреки, че преобладаващият сантимент в наши дни към новините да е, че те са
“твърде негативни”, в това всъщност съвременната култура по изключително любопитен
начин се приближава до класическата. За древните гърци трагедията е била
изключително ценен жанр, който е възпитавал нужното смирение и осъзнаване на
възможностите на човешките хюбрис да носи разрушение – или на човешката
невъзможност да преодолее сили отвъд всякакъв контрол и разбиране.
С оттеглянето на религията в повечето от развитите индустриални общества, нуждата от
възвишеното – по смисъла на Бърк до някаква степен може да се каже, че се замества
именно от журналистиката. Това е именно жанрът, който в най-голяма степен е способен
да разкрива истини, които надминават всякакво разбиране – икономически катаклизми,
политически превратности, екологични катастрофи. И с това си постижение съвременната
публицистика най-пълно се доближава до това да бъде изкуство – копие на копието,
подобно на обектив към живия живот.
[/av_textblock]
Генадий Михайлов
Експерт комуникации и реклама. Завършил филмови науки и драматургия в Worcester University, Великобритания. В момента специализира Брандинг и Реклама в България.