Гражданската активност в България – през погледа на младите роми/ ромската общност

[av_heading heading=’Гражданската активност в България – през погледа на младите роми/ ромската общност.’ tag=’h3′ style=“ size=“ subheading_active=“ subheading_size=’15’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’10’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#504482′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-khc5m18r’ admin_preview_bg=“][/av_heading]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-khc5uhmq’ admin_preview_bg=“]
Обичайно въпросите свързани с ромската общност биват подминавани или дискутирани само в негативен аспект. А за граждански активните млади хора от тази общност, още по – малко се говори.  

Извън стереотипите и познатите теми в медиийното прострастранство, съществуват активни млади хора, които допринасят в общностите си и в обществото. Тези млади хора са във всяка една сфера в обществото ни. Някои от тях остават невидими, а други познати само в своя си балон от хора и организации.

Остават невидими, поради две причини. Първата, наслагваните в обществото, с години, стереотипи и реч на омраза. Вследвие на което е много по-лесно фокусът да бъде насочен върху негативните примери на дадената общност. Въпреки, че такива съществуват във всяка общност. 

Втората причина е изборът да скрият ромската си принадлежност. Има роми, които не желаят да се идентифицират с ромската общност и крият своя етнически произход. Много вероятно е да познавате човек, във вашият социален кръг, който просто не заявава ромския си произход. За съжаление мотивите на тези хора, са породени от първата причина. Трудно е да се изправиш пред стеротипите и негативизма в обществото.

За щастие, има много млади хора, които не се срамуват от идентичността си и се осмеляват да променят нагласи и стереотипи. Такъв човек е и Евелина Димитрова от село Галиче, момиче, което инициира основаването на сдружение, което да работи в полза на гражданите, в селото, в което тя живее. Сдружение „Роден двор“ се създава с цел да развива културна и младежка дейност в селото, ангажирайки местната общност.

Гражданският принос на младите и активни роми, най-често се случва в неправителствените организации. Те са основният двигател, който помага и потдиква младите хора, да бъдат активни, не само в общностите си, но и в обществото.

Една от тези организации е „Сдружение Ларго“. Намира се в ромския квартал на град Кюстендил. Към дружението са ангажирани  ромски младежи, които помагат  за развитието на гражданите в от квартала и на своите връстници.

Едно е сигурно – младите роми са част от обществото и ще стават все по-видими. В ромската общност има активни млади хора, но липсват национални политики за включване и активизиране на младите хора, които могат да променят общностите си и да бъдат примери за подражание. 

Ромската общност в България няма адекватно политическо представителство. Няма и младежки ромски организации, които да насърчават младежкото участие в политическата среда. Надявам се, че тепърва предстои да  видим  и политическите активни млади хора.

Единствената платформа, която стимулира младежкото участие, ангажирайки младите роми е „Постоянна ромска конференция“, които активно работят с ромската общност в редица градове, като фокус им е създаването на капацитет от активни млади хора. Имат инициативи за стимулиране гласуването сред младите хора, заемането на позии по определени въпроси, инициирането на петиции по въпроси, касаещи ромската общност и консолидирането на общността в едно общо ромско движение.

Това, което може да се направи, за да се осигури по-добра среда за разивитие и комуникация между различните общности е взаимното подкрепяне и общите дейности. Затова трябва коопериране между различните организии в България. Това води до познаване едни други, до повече видимост и до осъзнаване на проблемите на другия.

Да работиш с фокус само на едно място не е нещо лошо, но в някакъв момент трябва да се излезе извън този балон. Преди няколко години самата аз се осмелих да изляза извън „ромския балон“ и това е едно от най- добрите решения, които съм взимала. Осъзнах, че различните общности, по между си,  не се познаваме  и не си комуникираме достатъчно. А има какво да научим едни от други. 

Много ми се иска да се научим да си общуваме по между си. Общуване – във всеки смисъл на думата. Така се разбира за общите ценности и се градят общи. Така ще се научимда говорим за проблемите, които съществуват и да намираме решенията заедно. 
[/av_textblock]