1. Социални и здравни осигуровки: 

Осигуровки в България се плащат при извършване на трудова дейност (социално осигурителни вноски). Или въз основа на българско гражданство (здравни вноски).

Социални осигуровки

Полагането на труд е в основата за възникване на задължение за социалноосигурителни вноски: Социалните осигуровки включват осигурителни вноски за ДОО (държавно обществено осигуряване) и ДЗПО (Допълнително задължително пенсионно осигуряване). Осигуровките за ДОО покриват краткосрочни обезщетения (при болест, майчинство, безработица, трудова злополука, професионална болест и т.н.) и пенсии. Осигурителните вноски за ДЗПО в УПФ (Универсален пенсионен фонд) дават право на втора пенсия, която допълва държавната пенсия от ДОО. А осигурителните вноски в ППФ (Професионален пенсионен фонд) на срочна професионална пенсия за ранно пенсиониране за работилите при вредни условия на труд (първа и втора категория). Осигурените лица (работници, служители, договори за управление, изборни длъжности, самоосигуряващи се лица, граждански договори и др.), осигурителния доход, размера на осигурителните вноски периодите на осигуряване и придобиването на осигурителни права са определени в КСО.

Здравни осигуровки

Всички български граждани са задължително осигурени в Н3ОК (Национална здравноосигурителна каса). Здравните осигуровки се внасят от работодателя, самоосигураващото се лице или са за сметка на държавния бюджет (за лица до 18 г., пенсионери от ДОО, студенти до 26 г., лица с обезщетение за безработица или право на социално подпомагане и др.). Безработните без право на обезщетение внасят здравни вноски за своя сметка. Когато са в чужбина българските граждани могат да се освободят от внасяне на здравни вноски в България при определени условия. Някои чужди граждани също са задължително осигурени в НЗОК. При получено разрешение за постоянно или дългосрочно пребиваване в България. Лицата, които са задължително осигурени в Н3ОК, здравно осигурителния доход, размера на здравните вноски, формирането на здравния статус и правото на здравна помощ са определени в ЗЗО (Закон за здравното осигуряване).

   2. Консултативен младежки съвет към общината:

Консултативният младежки съвет е резултат от практическото приложение на Ревизираната Европейска харта за участието на младите хора в живота на общините и регионите, Стратегията за национална младежка политика и Общинската стратегия за работа с младежта. В него участват представители на младежки организации и неформални групи, представляващи различните обещствени сегменти, касаещи младежта, но и не само. Вземат участие още всички институции на местно ниво, които имат отношение към политиките за младежта. 

   3. Лобиране (застъпничество):

Лобиране и застъпничество са две понятия, свързани с влиянието и усилията на групи или лица да повлияят на законодателство, обществено мнение или вземане на решения в определена област. Въпреки че тези термини са подобни, те имат някои нюанси в своите значения.

Лобиране:

Лобирането е процесът, при който представители на интересни групи, организации или фирми използват своите ресурси и влияние, за да влияят на законодателството, политиките или решенията на властните органи в интерес на тези групи. Лобистите работят, за да представят своите становища, аргументи и интереси на законодателите или властните лица, с цел промяна или създаване на законодателни актове, които да отговарят на техните потребности или цели.

Застъпничество:

Застъпничеството се отнася до дейностите на групи, лица или организации, които се ангажират в защита на определени принципи, интереси или права, често на името на по-широка общност или на тези, които може да не могат да се защитават ефективно сами. Застъпниците работят, за да гласуват или повишат своите гласове в подкрепа на дадено дело или проблем, често с цел убеждаване на обществеността, законодателите или други важни заинтересовани страни. 

Въпреки че лобирането и застъпничеството могат да се използват за различни цели и ситуации, те често се свързват с усилия за повлияване на решенията на обществото или държавата в полза на определени интереси или принципи.

   4. Авторитарен режим на управление:

Авторитарният режим на управление е политическа система, в която властта е концентрирана в ръцете на един или няколко лидера, като липсва широка участие на гражданите в процеса на вземане на решения. Този вид режим се характеризира с ограничаване на гражданските свободи и права, цензура на медиите и ограничено развитие на гражданското общество. Отрицателният страничен ефект на авторитарните режими е често създаването на недемократични условия, които могат да доведат до корупция, нарушения на правата на човека и затруднения в икономическото развитие. 

   5. Специални образователни потребности:

Това понятие обхваща широк диапазон различни нарушения, като акцентът се поставя върху образователните нужди на детето и педагогическия аспект на въздействие. Децата със специфични обучителни трудности са много и мястото им е в общообразователното училище. Децата с този модел възприятия (като дислексия, дисграфия, аутизъм, хиперактивност, дефицит на вниманието) не се отличават интелектуално от останалите и не трябва да бъдат третирани като непълноценни, увредени или болни. 

СОП могат да имат деца, които срещат различни затруднения в обучението си, поради:

1. Сензорни увреждания (нарушено зрение или увреден слух);
2. Физически увреждания;
3. Умствена изостаналост;
4. Езиково-говорни нарушения;
5. Специфични обучителни трудности;
6. Емоционални или поведенчески затруднения;
7. Нарушения на общуването и комуникацията;
8. Хронични заболявания, които водят до СОП;
9. Множество увреждания.