Диалог за основните права на човека

През изминалият петък – 13.11.2020 се състоя онлайн конференция, която бе насочена към основните права на човека, организирана от Агенция на Европейския съюз за основните права. В нея беше дадена възможност за свободно участие на 150 човека, които можеха да повдигнат теми пряко засягащи ежедневието им.

Човекът от страна на Агенцията, който даде яснота и отговори на зададените въпроси, беше Майкъл О’Флаерти – директор на същата.

Основните опорни точки на тази конференция бяха следните: 

  • Липса на оборудване и интернет, за да има равен достъп до образование – COVID-19 принуди образователните системи в Европа да възприемат онлайн методите на образование – онлайн класни стаи, задачи и домашни. От това възникна проблемът, че не всеки ученик има достъп до интернет или устройство, което да е подходящо той да посещава онлайн заниманията. Разделението между различните социални групи се усети много повече, заради неравенството от гледна точка на финансовата им възможност да се сдобият с подходяща техника и среда за онлайн обучение. Основна опорна точка беше е нуждата от справедливо образование, което отговаря на нуждите на индивида.
  • Засегна се темата за вземане на решения свързани с младите хора и фактът, че вземащите решения не бива да решават проблеми на възрастова или социална група, която не са включили в процеса. Младите хора и правителството, които работят заедно – това е подход, основан на правата на младите хора и равенството, приемствеността. Чрез използване на проучвания може да се извлече есенцията от дадената засегната група, за да може решенията които се намират да са релевантни към ситуацията и да са наистина необходими. 
  • Друг проблем, който беше отбелязан от участниците са фалшивите новини и липсата на прозрачност при разпространението на информацията. Дигитална грамотност беше повдигната като ключ към спиране на речта на омразата онлайн – обществена нужда и основно право (разграничаване на фалшивите от истинските и качествени новини).
  • Широко обсъдена беше и групата на LGBTIQ+, която бива много често дискриминирана и изключена от различни нормативни актове и права, които иначе са еталон за равенство и демокрация при хетеросексуалните. Пример: възможността за еднополов брак, което автоматично изключва наследяване след внезапна смърт, където партньорът не е споменат в завещание или това 1 дете да има 2 родители с еднакъв пол и т.н. Като възможно решение на този проблем бе обсъдена идеята за вкарване на предмет в училище свързан с различните сексуални ориентации, за да се възприемат всички, които не са хетеросексуални като равни на останалите и като нормална част от обществото, а не като проблем. Колкото по- млад е един човек, толкова той е по- толерантен към различните и различното. Омразата се изгражда с времето, спрямо средата, в която човек се развива.
  • От това преминаваме към следващият проблем, който е структурният расизъм. Тук вече става въпрос за религия, цвят на кожата убеждения и сродни. От представители на мюсюлманското общество бе споделено присъствието на расизъм само при наличието на бурка при представителите на нежния пол. Те споделиха, че много често се случва да не желаят да излизат от дома си, защото им се подиграват или защото ги отбягват. Примерите бяха от Австрия, но има и много други държави в Европейския съюз, където може да се наблюдава същият феномен. Трябва да разпознаем расизма в нас и да се отървем от него – това е първата стъпка (личната). Обществото е проблемът – вие го правите с хора (обект на расизъм), а не за хора.
  • Борба с антагонизма – ЕС трябва да спре да изгражда стени, трябва да започне да слуша гласовете на младите хора.
  • За много жени – домът не е безопасно място – увеличаване на домашното насилие, 1 на всеки 3 жени са жертви – Било то на домашно или друг вид насилие
  • Друго важно нещо бе да бъдат прекратени неплатените стажове и да бъде въведен праг за минимална заплата за стажанти. Проблемът за неплатените стажове идва от там, че при хора с по- малки финансови възможности колкото и да искат да се развиват и да придобиват опит, не могат да си позволят да отидат на неплатен стаж, защото това много често означава да се преместят да живеят на ново място и нямат финансите, за да покриват дори минимални разходи за водене на някакъв стандарт на живот. Вече в модерните времена, в които живеем бизнесът желае кандидатът за работа да има опит в дадена сфера при кандидатстване. Това обрича младите хора, с не толкова добър старт в живота да не могат да развият себе си пълноценно. 
Председател и съучредител at сМисъл | Website | + posts

Никол е на 21 години, студент в Софийски университет "Св. Климент Охридски", Юридически факултет, специалност "Право".

2015 година се запознава с неправителствения сектор с организация GLOW leadership academy, след това се записва в ABLE mentor и се фокусира върху организиране на дарителска кампания за Кризисен център „Вяра, Надежда и Любов”.

От 2015 до момента е доброволец към Националната пациентска организация - първо по превенция и контрол на ХИВ/СПИН между младежи от 14 до 18 години, след това по проект “Ваксинко” - информационна кампания относно важността на ваксините.

2016 година взема участие в Европейски младежки парламент, като представител на България в Манчестър. Същата година става част от Софийски ученически съвет, където встъпва в едногодишен мандат като главен секретар.

2017 година преминава Националната младежка академия на Национален младежки форум- НМФ и я завършва като посланик на Структурния диалог - с настоящо работно наименование "Диалог на ЕС по въпросите за младежта". Представител е на България на конференцията в Букурещ 2019 и по време на Българското председателство 2018.

От 2017 година до момента е част от Фондация "Международна награда на херцога на Единбург - България" със завършено ниво на Бронз, а от 2020 година и на Сребро.

През 2017 става част от управителния съвет на НМФ с мандат 2 години. Първата година отговаря за приоритет “Гражданска активност”. През втората година от мандата отговаря за приоритет “Младежки права”.