За „Благичка“ – Историята на един млад Предприемач

[av_heading heading=’За „Благичка“‘ tag=’h3′ style=’blockquote classic-quote’ size=’3.5vw’ subheading_active=’subheading_below’ subheading_size=’20’ margin=“ margin_sync=’true’ padding=’11’ color=’custom-color-heading’ custom_font=’#d66da3′ av-medium-font-size-title=“ av-small-font-size-title=“ av-mini-font-size-title=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-kj1eznzg’ admin_preview_bg=“]
Историята на един млад предприемач
[/av_heading]

[av_hr class=’default’ height=’50’ shadow=’no-shadow’ position=’center’ custom_border=’av-border-thin’ custom_width=’50px’ custom_border_color=“ custom_margin_top=’30px’ custom_margin_bottom=’30px’ icon_select=’yes’ custom_icon_color=“ icon=’ue808′ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av_uid=’av-afq2v’]

[av_textblock size=“ font_color=“ color=“ av-desktop-hide=“ av-medium-hide=“ av-small-hide=“ av-mini-hide=“ av-medium-font-size=“ av-small-font-size=“ av-mini-font-size=“ av_uid=’av-thtxb’]

По времето, когато бях учител в програмата на Заедно в час се зароди идеята ми за Благичка – кухня с кауза. Място, в което наемаме младежи в неравностойно положение, които приготвят вкусна храна с качествени и предимно български продукти, генерирайки колкото е възможно по-малко отпадък. В училище използвах силата на храната, за да спечеля доверието на моите ученици. Скоро след това те ме насърчиха да създам страница във Facebook, за да покажа какво готвя. След не много време започнаха и поръчките. А година по-късно, отново с част от учениците си, отворих и първото физическо място на кухнята. От тогава до сега над 10 младежи работиха в кухнята, част от тях се реализираха по-късно и на мечтани позиции. Тук е мястото да кажа, че визията ми за всеки младеж, който влиза в кухнята, е да прекара в нея около 1 година по време, на която да натрупа опит, пари, и най-вече умения, които да му служат в живота.
Причината за създаването на “Благичка” преди 4 години бе заблудата, с която се сблъсквах постоянно като доброволец и учител – а именно, че от тези хора не става нищо и че те не могат да бъдат ефективни служители. Истината, която съм видяла до момента, е точно обратната и съм изключително щастлива, че днес ресторантът дава работа на такива младежи. Те са прекрасни, вършат отлично работата си и се развиват всеки ден.

В ресторанта в момента работят двама глухи младежи – Марио и Сашко, една млада дама, която е управителят на заведението – Дани – тя е на 20, а стана управител още на 18, и аз. Ние сме като едно семейство, подкрепяме се и си помагаме. Към настоящия момент заведението се управлява от тях тримата. Аз почти не прекарвам време там, а ако го правя то обикновено хапвам и планираме предстоящ кетъринг и събитие.

Ресторантът няма бизнес план в  класическия формат. Всичко е  в главата ми – знам какво искам  и как го искам. Нямам нужда  да разписвам. Не се и страхувам дали ще се получи или не. За отварянето му  бяха необходими 60 хил. лв.,  две трети от които идват от  печалбата на кетъринг компанията и онлайн магазина, които съществуват преди това. Когато парите започнаха да  свършват, потърсих подкрепа  от IKEA, които безвъзмездно  обзаведоха цялата търговска  част на ресторанта и осигуриха посудата в кухнята.  Останалите пари изкарвахме  в процеса на готвене и обслужване на клиентите. С тях  допълвахме липсващите неща.

Основната дейност винаги е бил кетърингът  за корпоративни клиенти.  Ресторантът е естествено  продължение на тази дейност,  а по време на извънредното  положение ролята му за целия бизнес се оказва решаваща. След обявяването му на 13  март всичко се случи изключително бързо – събитията,  за които имаме ангажимент, са  отменени, а всичките поръчки за кетъринг анулирани. Така започнахме да предлагаме  доставки по домовете. Използвам най-вече реклама във Facebook.

Създаването на подобен бизнес не е лесно. Държавните регулации в  България пречат.  Затова са малко и бизнесите у  нас, които искат да приложат  100% от принципите на нулевия отпадък или от наемането на младежи в неравностойно положение. От друга страна обаче няма по-сладко за мен да управлявам собствен бизнес и да знам, че всичко, което правя, го правя, защото сама съм решила и най-важното – харесва ми. Обичам ежедневието си, обичам и това да работя 24/7, колкото и шантаво да звучи. За 7те години, откакто развивам собствени проекти, осъзнах, че редом с тях съм развила най-вече себе си като човек, професионалист и предприемач.

Бързите решения в критични ситуации, съчетани с увереността, че мога да се справя, са ключът към успеха ми  в момента. В личен план разбрах,  че се справям все по-добре с промените и успявам да извлека  ползи от тях. А за ресторанта – че  екипът му е най-способният и най-правилният, който бих могла да имам.

[/av_textblock]

Блажка Димитрова
СЛАДКОТВОРЕЦ at Кухнята на Благичка | Website

Блажка - безкраен оптимист с непоклатимо желание за постигане на положителната промяна в света, в който живее!
Създател и собственик на Blagichka - Zero Waste
Учредител на Нулев отпадък - България
Собственик на Blagichka - Burgers and Fries

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *