В ресторанта в момента работят двама глухи младежи – Марио и Сашко, една млада дама, която е управителят на заведението – Дани – тя е на 20, а стана управител още на 18, и аз. Ние сме като едно семейство, подкрепяме се и си помагаме. Към настоящия момент заведението се управлява от тях тримата. Аз почти не прекарвам време там, а ако го правя то обикновено хапвам и планираме предстоящ кетъринг и събитие.

Ресторантът няма бизнес план в  класическия формат. Всичко е  в главата ми – знам какво искам  и как го искам. Нямам нужда  да разписвам. Не се и страхувам дали ще се получи или не. За отварянето му  бяха необходими 60 хил. лв.,  две трети от които идват от  печалбата на кетъринг компанията и онлайн магазина, които съществуват преди това. Когато парите започнаха да  свършват, потърсих подкрепа  от IKEA, които безвъзмездно  обзаведоха цялата търговска  част на ресторанта и осигуриха посудата в кухнята.  Останалите пари изкарвахме  в процеса на готвене и обслужване на клиентите. С тях  допълвахме липсващите неща.

Основната дейност винаги е бил кетърингът  за корпоративни клиенти.  Ресторантът е естествено  продължение на тази дейност,  а по време на извънредното  положение ролята му за целия бизнес се оказва решаваща. След обявяването му на 13  март всичко се случи изключително бързо – събитията,  за които имаме ангажимент, са  отменени, а всичките поръчки за кетъринг анулирани. Така започнахме да предлагаме  доставки по домовете. Използвам най-вече реклама във Facebook.

Създаването на подобен бизнес не е лесно. Държавните регулации в  България пречат.  Затова са малко и бизнесите у  нас, които искат да приложат  100% от принципите на нулевия отпадък или от наемането на младежи в неравностойно положение. От друга страна обаче няма по-сладко за мен да управлявам собствен бизнес и да знам, че всичко, което правя, го правя, защото сама съм решила и най-важното – харесва ми. Обичам ежедневието си, обичам и това да работя 24/7, колкото и шантаво да звучи. За 7те години, откакто развивам собствени проекти, осъзнах, че редом с тях съм развила най-вече себе си като човек, професионалист и предприемач.

Бързите решения в критични ситуации, съчетани с увереността, че мога да се справя, са ключът към успеха ми  в момента. В личен план разбрах,  че се справям все по-добре с промените и успявам да извлека  ползи от тях. А за ресторанта – че  екипът му е най-способният и най-правилният, който бих могла да имам.